mix

Гулията-забравен зеленчук.

Posted on: 12.10.2008

 

За гулията / Helianthus tuberosus / можете да прочетете тук, но най-важното е, че помага при захарна болест и намаление на излишното тегло.

Гулията се бере от началото на есента до ранна пролет и сега му е времето да знаем някои кулинарни рецепти:

  1. Варена гулия. Няколко млади гулии се добре измиват и нарязват на филии. Варят се 15-20 минути в посолена кипяща вода. Изцеждат се и върху тях се прибавят 1 чаена чаша топло мляко и 1 супена лъжица брашна запражени в 1 супена лъжица масло, малко сол и червен пипер. Оставя се да ври на слаб огън още малко и се снема.

  2. Гулия, сготвена по виенски. 6 гулии се обелват, измиват и нарязват на продълговати парчета, които се варят в кипяща подсолена вода, докато омекнат.

    2-3 кафени лъжички пудра захар се опражва в 2 супени лъжици масло, докато се зачерви. Прибавят се 2 супени лъжици брашно и малко скълцан магданоз. Пражи се всичко още малко. Сипва се вода и като поври, прибавя се сварената гулия и се задушава на слаб огън още 5-10 минути.

Рецептите са взети от готварска книга от 30-те години на миналия век. Книгата е премия за абонатките на списание “Икономия и Домакинство”.

 

About these ads
Етикети: ,

13 коментара to "Гулията-забравен зеленчук."

Много обичам, но сурово и обелено. Вкусно е. На си вземам от село. :) Тук (Силистра) му викаме и ерълмаз или нещо от сорта. :)

to poprincip se vodi vlashka goliq

На пролет* си взимам от село.
Ако ти се занимава можеш да го редактираш.

Тук в София рядко ги виждам на пазаря и обикновенно ги продават баби от домашното производство.

Много обичам гулия=ерълма(з)=земна ябълка на трушия. А тези рецепти са интересни. Може да се пробват.
Аз лично съм виждала по дворовете, но младите хора не знаят, че грудките се ядат. Възприемат растението само като красиво градинско цвете, стигащо до небесата. :)

kak se pravi trushi s goliq molqte obqsnimi 4e mama ima diabet i me nakara da proverq i neta za takava recepta no nikade ne nameri6 ako znae6 kak stava 6te mi kajej li

Нели, тези дни ме почерпиха с прясна гулия и се сетих, че имам стара готварска книга за безмесни дни. Разгеле, открих рецепти и бързам да запозная любителите на постните манджи. С пържоли всеки е готвач. Майсторлъка е в постните.

Aaaa пържолите не ги намесвай…

А и основно (и май само) в селата младите ги знаем. :)

ssk, не бих искал да си мислиш, че само гулии и постни манджи ми са в главата. Виж една рецепта за пържоли тук: http://kanew.wordpress.com/2007/10/28/absurd/
Да ти е вкусно.

Струва си да се опитат рецептите. Кога – както: като има – драно, като няма – брано. Нито едните, нито другите са за подценяване. Някой път и пържолите омръзват и ти се ще нещо съвършено просто като печен лук, например.

Очень интересно. Спасибо!

Ние си вадим от двора толкова много земна ябълка, че не можем да я изядем. Много лесно се отглежда. Само я засяваш и после събираш когато е готова. Ние я сушим и става на чипс. Също я слагаме на крем супи, понякога на салати. Доста е силен и типичен вкуса и ако се сложи малко повече превзема вкуса на всичко. Поради тази причина малко трудно я ядем.

На туршия не сме пробвали. Благодаря за рецептите ще трябва да ги пробваме.

Когато бях малка дядо на село правеше страшна напитка от гулия.
Заливаше я с вода и на топло ферментираше .Подсладена с мед и
газирана от ферментацията беше разкошно питие.

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: