Вчера дъщерята записа най-малкия внук за яслите, а брат му в първи клас. И яслите и училището са много близко до блока в който живея и по всяка вероятност от септември, покрай внуците, за трети път ще минавам материала за първолаци и своевременно ще вземам детенците от яслите. Вече съм натрупал опит. За по-големия внук съм спокоен-чете все по-гладко и усвоява бързо ръкописната азбука. С по-малкия внук нещата са по сложни -започнахме тренировка за самостоятелно хранене и най-важното да съобщава навреме при пикаене и акане.

Най-после апартаментът на семейството на дъщерята е готов, довършителните работи приключиха, навсякъде измито и почистено. Предстои попълване на празното пространсво с покъщнина и постепенно обживяване. Горните дейности ме накараха по- интензивно да се занимавам с внуците и по-специално с най-малкия напоследък. В 9.30 часа заедно сме на детската площадка. Играта започва спокойно с ритане на топка /гол, диадо, гол/, люлки, пързалки, пясъчник, гонене на гълъбчетата, кучета и т.н. Към 10.0 часа започват да пристигат младите майки с дечицата, получава се внушителна група от 10-15 деца и темповете на игра се ускоряват а ние от късо ги следваме. В 12.30 всеки по къщите и отнова в 16.30 отново на площатката до 20 часа. След обед децата са повече, игрите по интензивни и некотролеруеми.  По някое време се присъединяват татковците-печеловници. Аз съм от малкото „диадовци“ и ми е интересно да имам толкова контакти с млади хора, интересни разговори и срещи с различни диалекти.

Е, аз не само се занимавам с внуци. Миналият петък с приятели решихме да предскочим до Синеморец. Не бях посещавал това място. Там почивахме три дни. Няма да описвам пътуването, защото  Емин Бей, който е пътувал по същия маршрут и по същото време, го е описал много добре и със снимки, пък и нашата работа беше малко пенсионерска.