45 години не стигат.

Днес с булката правим 45 години брак. Производствени резултати-две деца, четири внука и много любов и радости в живота. Продължаваме.

Между живота и смърта.

Напоследък, интерактивните преживявания-игри станаха модни. Ето някои от тях:

The Graveyard. Популярното ІТ- издание Wired , разказва за тази игра, жанр който разработчика, белгийската компания Tale of Tales, определя като картина, която играча предстои да изследва.

В The Graveyard играча управлява старица, решила да посети гробището. Тя идва по права пътечка до пейка, сяда и започва да си спомня всички родственици и приятели, които е погребала. След това тя става и се връща обратно.

В игри от този сорт няма нито цели, нито задачи. Когато играча започва управлението на персонажите, той по неволя започва да съприживява. Той довежда старицата до пейката, чувствайки, че тя трябва да приседне и да почине, а след това няколко минути внимателно слуша гробищна музика, заложена от авторите в играта и разглежда покритото с бръчки лице на главната героиня.

Цялата игра е около 10 минути. Пробната версия на The Graveyard, компанията Tale of Tales предоставя бесплатно на своя сайт. Желаещите да изпитат по-дълбоки чувства могат да заплатят 5$ и да изтеглят пълната версия. Тогава у старицата, уморена от живота, се появява шанс за умре, седейки на пейката.

Passage.Това е друг ярък представител на този жанр който нейния автор Jason Rohrer, определя като momento mori game.

Името на играта означава Пътешествие и едновременно намеква за израза to pass away /умирам/. Продължава 5 минути и през това време преминава целия живот на главния герой.

В играта малкият човек пътува от ляво на дясно на екрана по смътно забележим лабиринт. В самото начало пред него няма препятствия, недалеко го чака неговата любов за цял живот и само на хоризонта се мяркат някакви възможни жизнени трудности. Колкото по надясна на екрана се приближава двойката, толкова времето определено за живот се съкращава. Той лисее, тя побелява, след няколко минути те са в най-дясната част на екрана и спътницата на главния герой умира. Към това време, той е вече прегърбен старец и успява да се предвижи малко напред, преди да се превърне в пиктограма на надгробен камък.

Има и вариант за главния герой да се движи от горе надолу за да избегне препятствие-например да не срещне своята любима. Може да се избегнат препятствия в лабиринта на живота, но да се поживее по дълго е невъзможно. И, разбира се, най-страшното в играта е, че не е възможно да се върви срещу времето, да се върнеш и да оправиш нещата.

Passage е по-скоро интерактивно произведение на изсуството,отколкото игра.

The Gravitation. Друга игра на Jason Rohrer, който я определя като игра за маниите, меланхолията и творческия процес. Тя е създадена в манималистичния маниер на Passage, и в някаква степен повдига въпроса за това, как следва да да се изживее живота. В течение на осем минути, главният герой трябва да прави избор между това, да поиграе ли на топка с детето или да се занимава със собствените си идеи. Целта на играта нарочно не е определена. Ако героя, се увлече в играта с топка , то вътрешния огън безполезно изгаря и изгасва. Ако пък, вътрешния огън се подържа непрекъснато, след определено време детето изчезва, а топката остава захвърлена. В живота и това се случва.

Тези експериментални игри силно се различават от обикновенните. В тях обикновенно графиката не е много хубава, няма цел, няма нужда да се убива някой, не е важно какъв резултат ще достигне играча.

Интерактивните преживявания- това е клонка от еволюцията на игровата индустрия, некомерсиалната пътечка на мейнстрима. Това прилича на театрален експеримент в епохата на повсеместната телевизия. Формално интерактивните преживявания може да се отнесат към казуалните игри-неголяма продължителност и не се изисква никаква подготовка на играча.

В същото време да се играят постоянно, както казуалните игри, е невъзможно. Малко играчи биха искали да изпитат удоволствие от смърта, загубата от спътника в живота, или безполезноста на собствените си идеи.

По материали на Lenta.ru

 

Смяна на президентите.

Дмитрий Медведев, след като се закле в конституцията стана третия президент на Руската Федерация. Веднага след това внесе предложение в Думата за избирането на Владимир Путин за Министър Председател. Тази формална процедура ще се осъществи утре, 8.5.2008. Какви нови пълномощия ще има той, Вл. Путин:

1. Всички губернатори преминават на подчинение на Министър Председателя.

2. В близките месеци ще бъде внесена поправка на констиционния закон  “За правителството на РФ”, в статия 32 глава 5, някога предложена от Борис Елцин и позволяваща на Президента пряко да ръководи силовите министерства и МВР. След отменянето и министър председателя може да вземе в свои ръце управлението на страната  в сферата на военната и външна политика и да стане по-влиятелна фигура, отколкото президента.

Така , че да не очакваме някакви промени.

 

Прекален светец и богу не е драг.

 

Неотдавна, изследване, проведено от ООН, показа, че отглеждането на животни е „виновно“ за 40 % от изхвърляните в атмосферата парникови газове, включително и тези от автомобилите, корабите и самолетите.

Това не остана незабелязано от организацията по защита правата на животните РЕТА / People for the Ethical Treatment of Animals /. От десетина дена е обявена кампания против бившия вице-президент и защитник на околната среда Алберт Гор за неговата привързаност към месната диета и особенно към пилешкото месо.

Активисти на кампанията призовават хората за незабавни действия, за да се съхрани екологията на планетата. Решението на проблема с замрасяване на атмосферата може да стане с преминаване на вегитарианска диета. Твърди се, че за 30 дена отказ от месо в атмосферата няма да бъдат изхвърлени 122 килограма въглероден двуокис.

Защитниците на животните обвиняват Гор в лицемерие: „ Когато америнците изяждат повече от 1 милион пилета всеки час, Алберт Гор не споменава, че птицевъдството е голям проблем за екологията“.

Към акцията на РЕТА се присъедини и Пол Макартни. Като вегитарианец, той предложи всички да се откажем от месото и преминем към вегитарианството в името на екологията.

Тук е мястото да напомня на активистите на РЕТА, че православните, поне тия които 40 дни преди Великден постят, изпълниха дълга си както пред Бог, така и пред екологията.

Аз не постя и не съм вегитарианец. Не смятам да си сменям табиетите.

 

Зелена светлина в тунела.

От две седмици покупките от нашия супермаркет ги слагат ей в такива торбички. Едва вчера, разгледах маргаритката и надписа. Оказа се, че торбичките са екологични и надписа гласи “разпадат се 100 пъти по бързо”. Има и надпис със срок на ползване на торбичката, също като чели вземаш салам. Днес в супермаркета питам управителя за торбичките, исках да разбера дали са по-скъпи. Горкият не знаеше, че са екологични и цената. Е, има надежда постепенно да не виждаме по дърветата, храстите и зелените площи да висят найлонови кюлоти.

От торбичката и сайта:http://www.degralen.net/

Слоновете са се навъдили много.

 

От 1 май в Южно Африканската Република се спира забраната за регулиране на численоста на популацията на слонове с помоща на обстрел, съобщава АФП. Мораториума действаше повече от 13 години и за това време броя им се е увеличил повече от два пъти- от 8 хиляди на 18 хиляди.

Подържниците на тази мярка подчертават, че слоновете унищожават посевите и реколтата, разрушават постройки, разнасят инфекции между домашните животни, тъй като никакви ограждения не могат да ги спрат. Убийството на слонове, съгласно правителственото решение, следва да се счита като крайна мярка при регулиране на тяхната численост. В Южна Африка обстрела на слоновете става от въртолети, с един изстрел в главата, като се унищожава цялата семейна група в страни от другите животни.

Защитниците на правата на животните рязко критикуват решението за отмяна на мораториума и сравняват предложения метод с геноцид. Те възнамеряват да подадат иск в съда, а също така да убедят туристите да се въздържат от посещение на страната, а запалянковците – от посещение на световното по футбол през 2010 г.