Случка в библиотеката.
Трябва да е било ранното лято на 1958 година. Студент съм в ВМЕИ „В.И.Ленин“ или както сега го наричат ТУ.Лекции и упражнения се водеха в сградата на паметника В.Левски. Любимото ми място за учени, четене на романи и губене на време беше Народната Библиотека. Мисля, че по това време носеше името на Васил Коларов. Абонаментът беше безплатен и само срещу паспорт. Тук можеха да се намерят всякакви учебници и литература с изключение на чувствителните издания преди 9.ІХ и някои по късни но излезли от масова употреба.За последните имаше специален абонамент. Рано сутрин, ударил едно голямо шкембе чорба едро нарязано, отивах в библиотеката, вземах необходимите ми книги и учебници и вземах една от любимите ми читателски маси. Първоначално загрявах със сутрешните вестници и списания, след което започвах да уча или чета някое интересно романче. Постепенно салона се пълнеше с читатели, в болшинството си ученолюбиви студентки. С много от тях се познахме чрез пущенето на цигари.Тогава такива глезотии като барчета с закуски, кафе или чай нямаше. Пушех „Слънце“ кутия. Мястото за пушене беше едно- в коридор пред М и Ж тоалетни. Та стоим 3-4 младежи, пушим и разменяме мисли по захванатата тема. Вратата на тоалетната Ж се отваря и излиза едно приятно момиче и се отправя към стълбите за нагоре. Какво да видим-беше си загащила поличката на басмяната рокличка. Ние се сцепенихме неподвижни като „сините камъни“ от еротичната гледка. На второто- третото стъпало изглежда момичето усети, че на дупето и е по-хладно от от обикновенното и смутена, бързо се оправи.Това момиче , повече в библиотеката не го видях, но след 3-4 месеца случайно попаднах на танцова забава /демек дискотека/ в Студентския Дом, зад коня, а там нашето момиче. Поканих я на един танц, веднага щом я познах с намерения да и припомня тоя случай, но разбрах, че е просташко. Много залупени бяхме.
Този случай го бях забравил, но си спомних тази дребна случка след като прочетох постовете на Кенкал и Петър Събев
Етикети: ВМЕИ, Васил Коларов, Национална Библиотека, Студентски Дом, ТУ
април 23, 2008 в 12:51 pm
Ако се повтори случката днес дали реакцията на младите момчетата би била същата ? И дали в библиотека ?
април 23, 2008 в 9:42 pm
Много са е променило младото поколение, но като оптимист, все се надявам, че ще се намерят млади хора със същата реакция, на същото място.
април 24, 2008 в 4:04 pm
Интересно как от една неприятна случка, споделена в мрежата, тръгват спомени у другите. Ситуацията е много конфузна, но си мисля, че и това момиче (явно вече отдавна жена) си я спомня с мило чувство.
Като премине срамът, остава веселият спомен
април 24, 2008 в 4:41 pm
Неприятните случки в миналото стават постепенно весел спомен, стига да има над какво да се посмее човек.