Ю ме е включила в игра този път за книги.Трябва да се отговоря на три въпроса

- посочете три книги, които сте прочели напоследък.

- посочете три книги, които сте купили напоследък.

- посочете три книги, които бихте препрочели.

Трябва предварително да направя една уговорка, че с одъртяването все повече и повече се отдалечавам от удоволствието да чета художествена литература и фантастика. Започнах по-често да се ровя в справочна литература, енциклопедии, спомени, мемоари, пътеписи и т.н. или в неща които са реални или са имали място в миналото. Нещо повече, започнах да чета главно по даден повод. Ето, Призидента стана хаджия покрай официалното си посещение в Израел и Палестина. Нещо повече, успя да си сложи лисчето в цепнатините на стената на плача, маскиран като юдей с шапчица на главата. Изведнаж се сещам, че във втората си библиотека и читалня в мазето имам книгата „ Книга за българските хаджии“ издание на Български Писател през 1985 г. Най ме хванаха спомените на големия български политик, общественик, публицист и дипломат Михаил Маджаров, посетил с родителите си Божигроб през 1869 година. За да стане хаджия, българина е трябвало да има много пари, време и не на последно място кураж и безстрашие да се движи по размирните пътища на турската империя. Като правило, чорбоджиите са пътували със съпругите си и мъжката челяд. В този случай с каруци от Копривщица до Истамбул, от Истамбул с кораб до Александрия , от Александрия с кораб до Хайфа и от Хайфа с камили до Йерусалим-Божигроб и то така, че да са на място малко преди Страстната седмица. Отиване и връщане трае мин.5-6 месеца.Тъй като бащата на Маджаров участвал в копривщенска фирма в Египет, те престояват в Александрия и Кайро по- продължително време. От този престой научаваме, че млекарския бизнес в Египет се въртял от българи; първото комаржийско казино в Александрия било основано от българи; копривщенски стоки, главно чорапи, терлици, аби, ямурлуци и други са се продавали в десетките магазини на фирмата в различни градове на Египет; недоволни калфи от фирмата заповат да търгуват с Етиопия и организират търговски кантори в Адис Абеба, Джибути и Порт Саид; при посещението на Маджарови в Кайро едва не се дава тласък на образуването на афробългарско малцинство-единия от съдружниците предлагат от пазаря за роби да купят две момичета суданчета и ги изпратят в Копривщица като слугини, които са били кът по това време. Добре, че стария Маджаров се противопоставя на идеята с думите: “ е какво ще ги правим, когато утре полудеят за женене „; в спомените се споменава, че имало и българин който печелел хубави пари от търговията със судански роби.

Егоизъм и алтруизъм – две категории за които исках да науча повече, тъй като ги срещам все по-често в най различни материали. Така неотдавна, попаднах в интернет, на една от най-добрите книги, посветени на алтруизма, егоизма и еволюцията на социалното поведение на британския етолог, еволюционист и популизатор на науката Ричард Докинз „Егоистичния Ген“ .Книгата е на руски.

В книгата си Докинз развива теорията, съгласно която гените или репликаторите , възникнали преди милиард години , се стремят да се размножават на всяка цена. С течение на времето те са създали машини за размножение. Отначало това са били клетките, а след това многоклетъчните организми. Поведението на машините напълно се определя от потребностите на егоистичните гени. Докинз обяснява зараждането и значението на егоизма и алтроизма от гледна точка на тази теория.

Човекът също е високотехнологична машина за съхранение и размножаване на гените. Но създавайки човека, гените са се объркали, съгласно изводите на Докинз. Човек е единстненото живо същество на планетата което може да се противопостави на желанието на егоистичните гени, наистина за сега това се изразява в повишена, в сравнение с останалите видове, ниво на агресия.

И третата книга която прочетох напоследък е „Златната Роза“ от Константин Паустовски, издание Народна Култура, 1968 г. То ли съм я купил от някоя подвижна антикварна книжарница по спирките, то ли някои, продал апартамента си, я поставил до боклукчийската кофа и аз съм я прибрал. Трябва да е било през топлите дни на февруари или март. Чистя с гребло шумата от градинката зад блока. Шума, много шума и изведнаж ми светна, че преди много време бях чел есе на Паустовски за гостуването си в България през есента и асоцията му с думите шума, шумулене, шушукане, шумвам, шумен, шумка и т.н. Не открих това есе, но разлиствайки книгата открих низ от есета, впечетления от книги , писатели, поети, непринуден възторг от природата, от гората, от изворчето и цветенцето. Забравяш, че е рускоезичен писател благодарение на прекрасния превод на Атанас Далчев.

Тук не включвам ежедневните четения на приказки и детски книжки на внучето ми.Тази година ще бъде първи клас.

Обичам да разглеждам книги в книжарниците. От 5-6 години не купувам книги защото семействата на сина и дъщерята са книголюбци и ако се интерисувам от нещо специално почти винаги го намирам в техните библиотеки. От време на време купувам нещо антикварно, което съм пропуснал да прочета през живота си.

Трудно ми е да кажа какво ще препрочита. Това, за мен, става внезапно по даден повод.За сега планирам: „Устата ми хубава-очите ми зелени“ сборник разкази от Джеръм Селинджър; „Щилер“ на Макс Фриш в прекрасния превод и предговор на Венцеслав Константинов, без да съм повлиян от Ю; и „Спомени на на един търговец на картини“ от Амброаз Волар.

Прехвърлям топката към: azkenkal ,  markucz, anikrush