Публикувано на януари 25, 2008 в 11:31 pm в Арт. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката.
Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.
Нека да не преувеличаваме. Той не беше голям певец; не беше и голям поет. (Окуджава например беше голям поет.) Но Висоцки беше голям майстор на самоРЕКЛАМАТА и това му донесе дори посмъртни дивиденти.
Не знам как пропуснах датата тази година. Проблеми, вероятно… Но Висоцки е 1 от хората, заслужавали да дадат още много, но неуспели. Знаете ли, че е имал започнат роман, дори без стабилно заглавие, с работно “Роман о девочках”. Написаното е малко, но според мен силно и обещаващо. Какви ли решения е щял да даде, а?…
@Апостол: Еееех, човече, чета те тук-таме и се чудя… Конкретно тук, чудно ми е не кого определяш като голям, а какви са ти критериите за тази титла (а Окуджава и аз го харесвам, разбира се).
януари 26, 2008 в 9:25 pm
Страхотен певец. Струва си и днес да се вслушваме в истините на неговите песни. Светла му памет!
януари 27, 2008 в 2:47 am
Нека да не преувеличаваме. Той не беше голям певец; не беше и голям поет. (Окуджава например беше голям поет.) Но Висоцки беше голям майстор на самоРЕКЛАМАТА и това му донесе дори посмъртни дивиденти.
януари 28, 2008 в 2:56 am
Не знам как пропуснах датата тази година. Проблеми, вероятно… Но Висоцки е 1 от хората, заслужавали да дадат още много, но неуспели. Знаете ли, че е имал започнат роман, дори без стабилно заглавие, с работно “Роман о девочках”. Написаното е малко, но според мен силно и обещаващо. Какви ли решения е щял да даде, а?…
@Апостол: Еееех, човече, чета те тук-таме и се чудя… Конкретно тук, чудно ми е не кого определяш като голям, а какви са ти критериите за тази титла (а Окуджава и аз го харесвам, разбира се).