Буккросър.
В блога http://nabludatel.blogspot.com/ в дясната лента има изброени интересни статии-новини. От там научих, че съм бил буккросър т.е. да споделя някои от прочетените книги с непознати хора, като ги оставя на пейка в градинката или друго мяста посещавано от много хора.
През пролетта на 2006, семейството на дъщерята си купиха апартамент в строителство. За да не плащат излишно свободен наем, преместиха се у нас. Започна едно шеметно разместване на мебели, излишните ги изхвърлихме, боядисване на апартамента и т.н. Трябваше да създадем необходимата обстановка за две семейства, още повече след 3-4 месеца, дъщерята чакаше втора рожба. При тези премествания и почиствания, трябвяше да изхвърля доста книги. На някои им намерих място в библиотеката в мазето, а за останалите просто ми хрумна да ги оставя на пейките на детската площатка. Там от пролет до късна есен гъмжи от млади майки с децата си и бебета в колички. На челните страници на книгите, от вътрешната страна, залепих кратка бележка с молба да прочетат книгата и след това да бъде предадена на друг читател. В продължение на седмица оставих на пейките около 25 книги. Всичките изчезваха до няколко часа-до като дойдат майките, бабите и дядовците. А, книгите не бяха за изхвъляне-Захари Стоянов, Б.Райнов и неговите романи за Боев, Чудомир, Талев, Китайски загадки, Робърт Лъдлъм, Гришам, Шогун /ненавиждам я заради много дребния шрифт /, Фантастика и т.н. За тази пролет съм подготвил нова партия от 20 книги.
Във връзка с тези книги, две истории. Вдовицата на мой приятел ми звъни по телефона и ми съобщава, че е успяла да си вземе от пейката книгата на Андроников “Искам да ви разкажа…” , вече е прочела и има две приятелки, които ще я прочетат. Узнала, че аз съм я оставил поради “екслибриса ” ми. Другата история е преди десетина дена. Съседка, възрастна жена, си навехнала крака на поледицата. Съпругата ми ме моли, като отивам в магазина, да и купя някои неща. Звъня и съседката ме кани вътре за да ми даде поръчката си. На масата в кухнята е книгата на Конрад “Настромо”. Питам я за книгата. Била интересна и е дала приятелка, която е намерила на пейката. Зарадвах се, значи четенето продължава.
януари 21, 2008 в 6:48 pm
хубава историйка. аз пък имам лошия навик да подменям книги от личния си багаж за такива от хотелските библиотеки :-).
януари 21, 2008 в 7:05 pm
Хубав навик, но тук в България хотелите едва ли имат библиотеки и да имат няма кой да ти разреши.