Станислав Стратиев.

 Днес, след 27 години  е премиерата на пиесата  “Рейс” на Станислав Стратиев в Народния Театър. В рейс се качват девет души, шофьора пие и отиват на майната си, в необятното поле на българските нрави. По този повод се сетих, че имам файл с един негов разказ и реших да споделя с вас, а пиесата ще я гледам обезателно:

N.B. Всички прилики с действителни места, лица и събития да се считат за напълно случайни !!!

МЕСТНИ ОСОБЕНОСТИ НА ИРЕАЛНОТО
Станислав Стратиев

Понеже е наредено да кара строго по правилата, най-напред отиват на местопроизшествието. Мостът е въжен, колкото да се разминат двама души, с изпопадали тук-там дъски. По средата стои червен москвич, производство 1975 година, в окаяно състояние. Представителката на европейската комисия вижда всичко със собствените си очи. - Това Вашата кола ли е? - пита Иванов. Задържаният унило кима с глава. Колата се люлее заедно с моста от вятъра. Връщат се в управлението и разпитът започва. Госпожата документира всичко, тя е тук, за да установи нарушават ли се човешките права на задържаните при разпит. - Казвай сега! - нарежда Иванов. - Ами… най-напред изпихме с братовчеда по четири ракии, казва задържаният. - После аз изпих още четири…. - Значи осем ? - И три бутилки вино - казва задържаният. - Това на крак. - Така - записва Иванов. - После ? - После с един от Берковица изпихме още три литра ракия, първия път, и още три, втория път. И към 2 кила джин. Представителката на европейската комисия спира да диша. - Така. И?… - И към двайсетина бири - добавя задържаният. - Виното да беше седем - осем бутилки, не повече. Ама бяло. - Но той е изпил най-малко 6 литра алкохол!!! - намесва се ужасена госпожата. - А може би и седем!!!… - Горе-долу! - уточнява Иванов. - Тука бялото не го броя. - Абсолютно невъзможно! Според медицината той трябва да е мъртъв!… - Той не чете медицинска литература - обяснява й Иванов. - Не може да чете. Госпожата онемява. - И? - продължава Иванов. - Какво правиш после? - После се качвам на колата. Госпожата не може да повярва. - Качваш се - казва Иванов. - Но защо минаваш по моста ? Той е за пешеходци. - Щото е по-пряко - отвръща задържаният. - Другият мост е на 3 километра. - Но мостът е по-тесен от колата! - казва Иванов. - И ти не можеш да минеш оттам!… Ще скъсаш въжетата!… - Аз минах - казва задържаният - но по средата съм заспал. И без да искам съм паднал в реката. - Падаш в реката - казва Иванов. - Добре. И? - И заспивам. Тоест, въобще не се събуждам. - Ама как може да се спи в река?! Да не си мида?! - Не съм - казва задържаният. - Аз не знаех, че спя в река. Братовчедът ми каза. На сутринта. Като ме събуди. - Той спи цяла нощ на осемдесет сантиметра дълбочина!? - пита невярваща на ушите си европейската представителка. - Тя сега е плитка - казва задържаният. - Пролет става два метра. - Но това е иреално! - казва категорично госпожата. - Това не може да се случи!… Даже и на сън!… - Иреалното, госпожо - казва Иванов, - по тези места има някои особености. А именно - че си е чиста реалност. Дори повече от необходимото. И продължава разпита, като строго спазва човешките права на задържания.

 

Етикети: Местни Особености На Иреалнот, Рейс, Станислав Стратиев