Станислав Стратиев.
Днес, след 27 години е премиерата на пиесата “Рейс” на Станислав Стратиев в Народния Театър. В рейс се качват девет души, шофьора пие и отиват на майната си, в необятното поле на българските нрави. По този повод се сетих, че имам файл с един негов разказ и реших да споделя с вас, а пиесата ще я гледам обезателно:
N.B. Всички прилики с действителни места, лица и събития да се считат за напълно случайни !!!
МЕСТНИ ОСОБЕНОСТИ НА ИРЕАЛНОТО
Станислав Стратиев
|
Понеже е наредено да кара строго по правилата, най-напред отиват на местопроизшествието. Мостът е въжен, колкото да се разминат двама души, с изпопадали тук-там дъски. По средата стои червен москвич, производство 1975 година, в окаяно състояние. Представителката на европейската комисия вижда всичко със собствените си очи.
- Това Вашата кола ли е? - пита Иванов. Задържаният унило кима с глава. Колата се люлее заедно с моста от вятъра. Връщат се в управлението и разпитът започва. Госпожата документира всичко, тя е тук, за да установи нарушават ли се човешките права на задържаните при разпит.
- Казвай сега! - нарежда Иванов.
- Ами… най-напред изпихме с братовчеда по четири ракии, казва задържаният. - После аз изпих още четири….
- Значи осем ?
- И три бутилки вино - казва задържаният. - Това на крак.
- Така - записва Иванов. - После ?
- После с един от Берковица изпихме още три литра ракия, първия път, и още три, втория път. И към 2 кила джин.
Представителката на европейската комисия спира да диша.
- Така. И?…
- И към двайсетина бири - добавя задържаният. - Виното да беше седем - осем бутилки, не повече. Ама бяло.
- Но той е изпил най-малко 6 литра алкохол!!! - намесва се ужасена госпожата. - А може би и седем!!!…
- Горе-долу! - уточнява Иванов. - Тука бялото не го броя.
- Абсолютно невъзможно! Според медицината той трябва да е мъртъв!…
- Той не чете медицинска литература - обяснява й Иванов. - Не може да чете.
Госпожата онемява.
- И? - продължава Иванов. - Какво правиш после?
- После се качвам на колата.
Госпожата не може да повярва.
- Качваш се - казва Иванов. - Но защо минаваш по моста ? Той е за пешеходци.
- Щото е по-пряко - отвръща задържаният. - Другият мост е на 3 километра.
- Но мостът е по-тесен от колата! - казва Иванов. - И ти не можеш да минеш оттам!… Ще скъсаш въжетата!…
- Аз минах - казва задържаният - но по средата съм заспал. И без да искам съм паднал в реката.
- Падаш в реката - казва Иванов. - Добре. И?
- И заспивам. Тоест, въобще не се събуждам.
- Ама как може да се спи в река?! Да не си мида?!
- Не съм - казва задържаният. - Аз не знаех, че спя в река. Братовчедът ми каза. На сутринта. Като ме събуди.
- Той спи цяла нощ на осемдесет сантиметра дълбочина!? - пита невярваща на ушите си европейската представителка.
- Тя сега е плитка - казва задържаният. - Пролет става два метра.
- Но това е иреално! - казва категорично госпожата. - Това не може да се случи!… Даже и на сън!…
- Иреалното, госпожо - казва Иванов, - по тези места има някои особености. А именно - че си е чиста реалност. Дори повече от необходимото.
И продължава разпита, като строго спазва човешките права на задържания. |
Етикети: Местни Особености На Иреалнот, Рейс, Станислав Стратиев
Публикувано на януари 13, 2008 в 12:21 am в Прочетено. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката.
Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.
януари 13, 2008 в 2:51 pm
януари 13, 2008 в 2:58 pm
Много благодаря за прекрасния пост, непременно ще го гледам!
януари 13, 2008 в 4:17 pm
Ще чакам с интерес какво ще споделиш след като гледаш пиесата.
А този разказ явно са го ползвали сценаристите на един от новите български филми - “Врабците през октомври”. Иванов беше жена - Пилето (???) в ролята Мая Новоселска. И беше не кола, ами кмион; И на всичко отгоре същата тази Пилето, за да изкара камиона от моста - назаден - трябваше да изпие точно толкова алкохол и в същия ред и видове… И успя назадна да изкара камиона от тесния мост! Много хубав момент.
януари 13, 2008 в 5:30 pm
Чел съм и двата тома “Избрано” от Станислав Стратиев, както и една една книга с разкази. Даже снощи го споменавах в един от постовете си.
Много добър автор!!!
януари 13, 2008 в 5:37 pm
Всъщност самия Стратиев е сценарист на въпросния филм. Много е добър.
януари 14, 2008 в 2:35 pm
Стратиев беше един от малкото гениални български автори, който можеше да разкрива абсурдното в поведението на хората без да ги критикува и осъжда. Той обичаше своите герои, колкото и “иреални” да бяха. А ние така и не успяхме да влезем “в правия път” и абсурдното продължава да доминира в нашия живот.