Понеже е наредено да кара строго по правилата, най-напред отиват на местопроизшествието. Мостът е въжен, колкото да се разминат двама души, с изпопадали тук-там дъски. По средата стои червен москвич, производство 1975 година, в окаяно състояние. Представителката на европейската комисия вижда всичко със собствените си очи.
- Това Вашата кола ли е? – пита Иванов. Задържаният унило кима с глава. Колата се люлее заедно с моста от вятъра. Връщат се в управлението и разпитът започва. Госпожата документира всичко, тя е тук, за да установи нарушават ли се човешките права на задържаните при разпит.
- Казвай сега! – нарежда Иванов.
- Ами… най-напред изпихме с братовчеда по четири ракии, казва задържаният. – После аз изпих още четири….
- Значи осем ?
- И три бутилки вино – казва задържаният. – Това на крак.
- Така – записва Иванов. – После ?
- После с един от Берковица изпихме още три литра ракия, първия път, и още три, втория път. И към 2 кила джин.
Представителката на европейската комисия спира да диша.
- Така. И?…
- И към двайсетина бири – добавя задържаният. – Виното да беше седем – осем бутилки, не повече. Ама бяло.
- Но той е изпил най-малко 6 литра алкохол!!! – намесва се ужасена госпожата. – А може би и седем!!!…
- Горе-долу! – уточнява Иванов. – Тука бялото не го броя.
- Абсолютно невъзможно! Според медицината той трябва да е мъртъв!…
- Той не чете медицинска литература – обяснява й Иванов. – Не може да чете.
Госпожата онемява.
- И? – продължава Иванов. – Какво правиш после?
- После се качвам на колата.
Госпожата не може да повярва.
- Качваш се – казва Иванов. – Но защо минаваш по моста ? Той е за пешеходци.
- Щото е по-пряко – отвръща задържаният. – Другият мост е на 3 километра.
- Но мостът е по-тесен от колата! – казва Иванов. – И ти не можеш да минеш оттам!… Ще скъсаш въжетата!…
- Аз минах – казва задържаният – но по средата съм заспал. И без да искам съм паднал в реката.
- Падаш в реката – казва Иванов. – Добре. И?
- И заспивам. Тоест, въобще не се събуждам.
- Ама как може да се спи в река?! Да не си мида?!
- Не съм – казва задържаният. – Аз не знаех, че спя в река. Братовчедът ми каза. На сутринта. Като ме събуди.
- Той спи цяла нощ на осемдесет сантиметра дълбочина!? – пита невярваща на ушите си европейската представителка.
- Тя сега е плитка – казва задържаният. – Пролет става два метра.
- Но това е иреално! – казва категорично госпожата. – Това не може да се случи!… Даже и на сън!…
- Иреалното, госпожо – казва Иванов, – по тези места има някои особености. А именно – че си е чиста реалност. Дори повече от необходимото.
И продължава разпита, като строго спазва човешките права на задържания.