Трябва да е било 19.1.1944 г. По юлианския календар тогава беше Йорданов ден. Татко ме заведе на централния градски плаж във Варна. От края на моста, попът хвърли кръста и около 30 плувци се хвърлиха в надпреварата. Ние топло облечени дълго ръкопляскахме. След това приключение, отидохме до казармите на Приморски полк и гледахме водосвета на бойните знамена. В къщи се събрахме цялата рода на майка, поне 30 души, когато дойде попа на махалата  с бръшлян и котле със светена чешмяна вода. Напръска ъглите на къщата и нас да прогони бесовете. Всички му пуснаха в котлето монети и с амин тръгна за следващата къща.

Този Йорданов ден беше първия и последния, който посрещнах с трите ритуала. Спомням си, че по-късно, 1946 г., водосвета на бойните знамена беше отменен до 1993 г. Ваденето на кръста от водата беше позабравен през 50-те, но постепенно възобновен. Не знам по селата, но в градовете прогонването на бесовете , караконжолите и други нечисти сили от домовете, никога не беше възобновено.

Мръсните дни бяха до днес. Е, утре е Иванов ден и поне 400 хиляди българи ще честват имен ден и няма начин да не се омърсим. Именниците да са живи и здрави.