Posted by: kanew on: 07.12.2007
От края на 70 – те години, по това време през декември, по площадите на София започваше изграждавето на сергии, нещо средно между бърза българска закуска и българска кръчма. Сергиите предлагаха кебапчета, кюфтета, пържоли, греена и негреена ракия и греено и негреено вино и пелин. Официалнота наименование на тези места беше „ зона за социален контакт“. Това място беше идеално за ненаучен тиймбилдинг т.е без коуч, организационнен психолог или NLP. Просто, след работа колеги и колежки отивахме в зоната, хапвахме и пийвахме около два часа на сладка лакардия. Беше забранено да говорим за работа. След толкова години, от време на време продължаваме да се събираме но в ресторанти.
*Neuro-linguistic programming” (NLP) is a field concerned with studying and modeling human performance and excellence, and attempts to build transferable skill sets. …
т.е. и преди хората са градели колектив и по този начин – извън службата. Странно е наименованието, но тогава е било нормално приемано.
В малките градчета (като моят роден Нови пазар) такова нещо се случваше на панаира – цяла седмица приповдигнато настроение в града, повече културни прояви, сергии с евтини сладкиши (за децата) и кебапчета и вино (за големите), приемане на гости – роднини и приятели – от близо и далеч…
Нищо лошо!
И сега колективите се сплотяват по различни начини. И който е кофти пак е вън от оргатизацията
07.12.2007 at 8:40 PM
хаха
“зона за социален контакт” – много ми харесва този лаф. Демек, който не ходи там да пие с компанията се държи анисоциално. Хитро! Предлагам пак да ги преименуват така!