« ISO 32000.
Моят първи 8 декември. »

Зона за социален контакт.

От края на 70 – те години, по това време през декември, по площадите на София започваше изграждавето на сергии, нещо средно между бърза българска закуска и българска кръчма. Сергиите предлагаха кебапчета, кюфтета, пържоли, греена и негреена ракия и греено и негреено вино и пелин. Официалнота наименование на тези места беше „ зона за социален контакт“. Това място беше идеално за ненаучен тиймбилдинг т.е без коуч, организационнен психолог или NLP. Просто, след работа колеги и колежки отивахме в зоната, хапвахме и пийвахме около два часа на сладка лакардия. Беше забранено да говорим за работа. След толкова години, от време на време продължаваме да се събираме но в ресторанти.

*Neuro-linguistic programming” (NLP) is a field concerned with studying and modeling human performance and excellence, and attempts to build transferable skill sets. …

 

Етикети: , ,

Публикувано на декември 7, 2007 в 6:48 pm в Преживяно. Можете да следите коментарите по тази публикация чрез RSS 2.0 хранилката. Можете да оставите коментар, или да използвате trackback от вашия блог.

6 коментара по “Зона за социален контакт.”

  1. mislidumi казва:
    декември 7, 2007 в 8:40 pm

    хаха :-) “зона за социален контакт” - много ми харесва този лаф. Демек, който не ходи там да пие с компанията се държи анисоциално. Хитро! Предлагам пак да ги преименуват така! :-)

  2. kenkal казва:
    декември 8, 2007 в 2:18 pm

    т.е. и преди хората са градели колектив и по този начин - извън службата. Странно е наименованието, но тогава е било нормално приемано.
    В малките градчета (като моят роден Нови пазар) такова нещо се случваше на панаира - цяла седмица приповдигнато настроение в града, повече културни прояви, сергии с евтини сладкиши (за децата) и кебапчета и вино (за големите), приемане на гости - роднини и приятели - от близо и далеч…
    Нищо лошо!

  3. kanew казва:
    декември 8, 2007 в 3:47 pm

    Не е задължително да пиеш. Просто си взимаш една чаша топло вино за дребни стотинки, приготвено по бабина рецепта и се включваш в някой философски разговор, за футбол или незнам какво. Важно е някой да похвърли или подхване темата.
    През онова време имаше няколко тиймбилдинга:
    - на работното място или където учиш.
    - където живееш.
    - индувидуален тиймбилдинг- части от колектива без “гадните”.
    Но това една тема за десертация.
    Аз добре помня, като дете, панаирите във Варна , на червения площад, с захарния памук, пестила, играчките и разбира се люлките, кривите огледала и карането на мотоциклети по стената на “смърта”. Не минаваше без цирк.

  4. longanlon казва:
    декември 8, 2007 в 7:37 pm

    хех, защо казваш “по онова време”? и сега ги има същите тийм билдинги, само да си ги направиш :)

  5. kanew казва:
    декември 8, 2007 в 8:12 pm

    “По оново време” държавата се грижеше за организацията на тиймбилдинга, ние само присъствахме. Прочети коментара по горе.

  6. kenkal казва:
    декември 8, 2007 в 9:59 pm

    И сега колективите се сплотяват по различни начини. И който е кофти пак е вън от оргатизацията

Вашият коментар