Проблема с шериатската финансова система е в това, че на мюсюлманите е забранено лихварството и затова традиционните депозити и кредити, на които се начислява лихви са извън ислямския закон. Така е и с облигациите – процентни книжа.

Мюсюлманите имат своеобразен аналог на Световната Банка – Ислямската банка за развитие. Тя беше основана през 1975 година на основата на рязкото увеличение на цената на петрола и увеличиние на постъпленията на долари с над 15-20 пъти. В момента членове на тази банка са 56 държави. Сега се повтаря ценовата ситуация от средата на 70 – те години и арабските страни получават все повече и повече нефтени свръх доходи, които стимулират инвестирането по целия свят.

В условията на пазарна икономика, този процес не може да мине незабелязан в развитите страни. Така в Лондон, от 2006 г.започнаха да се предлагат ислямски облигаци „ сукук „ а пазаря им се оценява на $100 млрд. през 2007 г. Неотдавна се появиха ислямски банки в Европа. В търсенето на нови клиенти, много крупни традиционни банки започнаха да предлагат спесифични за исляма услуги. Сред тях е например, френската Societe Generale.

Какво казва Корана и какви услуги предлагат финансовите институти основани на шерията ?

Корана

• Човек не може да бъде собственик на полученото богатство. Реално всяко богатство принадлежи на Аллах.

• Човек е упълмощен от Аллах да се разпорежда с богатството и да го ползва само в течение на неговия живот.

• Човек следва разумно да използва богатството дадено му от Аллах, да не злоупотребява с него и не го превръща в съкровище.Всяко богатство, освен за удолетворяване на личните интереси и потребности на разпоредителя, то трябва да се използва за благото на обществото. Исляма забранява „ риби“ – лихварството. Даването на пари срещу процент по тежест на греха е седедесет пъти по- тежък от „ зина „-прелюбодеяние.

Финансови услуги

• Мудараба – договор сключен между двете страни, като едната предоставя необходимия капитал за финансиране на проекта, а другата /мудариб/ се занимава с управлението на проекта.

• Мурабаха – договор между банката и неговия клиент за продажба на стоки по специална цена, включваща марж, който представлява печалбата на банката. Самата операция е следната: Банката купува стоката предоставена от клиента, а след това му я продава с марж.

• Бай-ал -салям – операция или договор за продажба на стоки, когато цената се изплаща предварително, а стоките се доставят по-късно.

• Иджара – договор, при който банката по поръчка на клиента купува някакъв обект и след това го предава на аренда на клиента срещу определено заплащане.

• Мушараба – кредитора става партньор по бизнеса и участва в печалбата, ако има такава.

• Кард-ул-хасан – безлихвен кредит. Кредитополучателя при връщане на кредита, сам решава какво възнаграждение да даде на кредитора.

• Сукук – ценни книжа , които нямат фиксиран процент. Доходноста на тези книжа е дял от печалбата на кредитополучателя, ако има такава.

В заключение: Чудя се дали такива банки могат да да просъществуват в България?