Четиво за учители и родители.
Френската писателка Анна Гавалда е добре позната у нас с романите си ” Искам някъде някой да ме чака “, ” Обичам я ” и ” Заедно “. Родена е 1970 г., завършва френска литература в Сорбоната, става учителка по френски език и литература и писателка. Мотото на нейните романи ” никой не може да живее, без общуване….това, което пречи на хората да бъдат заедно, е тяхната глупост, а не различията им”.
Неодавна, попаднах на нейно интервю и на един от въпросите, тя обяснява защо е написала романа ” 35 килограма нежност “: ” Когато бях учителка по френски език, имах един много слаб ученик. Аз се отнасях към него с презрение. Но един ден, той донесе в училището модел на кораба ” Титаник “, които той самия го е направил. Това беше потресяващ макет, навярно, били са необходими хиляда часа работа. Аз за първи път видях в неговите очи гордост за това, което е направил. Помолих го да донесе всички свои работи, и ние направихме голяма изложба в училището. Така най - слабият ученик стана най-популярния.
Тази книга написах в негова чест и в чест на тези деца, чийто талант в училище минава незабелязан. Ако вие сте поет, то в училището никой няма да забележи. На такива деца книгата ще даде сили да не бъдат сломени. А възрастните - да проявяват по- голямо внимание към всички деца.”
Чакам с нетърпени превода на книгата. Дали пък, дкато чакаме, да не обърнем по-голямо внимание на талантите на нашите ученици, деца и внуци?
Етикети: 35 килограма нежност, Анна Гавалда, талант
ноември 24, 2007 в 2:04 pm
МНого интересно, заинтигува ме. отивам в гугъл да търся повече инфо за писателката.
ноември 24, 2007 в 3:12 pm
Не само доката чакаме превода да излезе, а непрекъснато трябва да търсим талантите на децата си. Друг е въпросът дали можем да гивидим. Ако ни липсват сетива, какво правят децата?
И на мен ще ми бъде интересно да прочета книгата и.
ноември 26, 2007 в 11:48 am
Зарибих се. Мисля, че следващата книга, която ще си купя ще е някоя от вече издадените у нас и може би ще е тази с разказите(“Искам някой някъде да ме чака…” ). Обикновено, когато искам да експериментирам с непознат автор си избирам книга по корицата и по заглавието. Понякога попаденията са доста добри. Но сега имам предварително инфо
декември 5, 2007 в 2:43 am
От блога на longanlon лека-полека стигнах и дотук…
…и не се сдържах да не дам един линк. В събота, като част от Коледния панаир на книгата, ще представяме младите автори на първия български колективен роман “Монетата”. Тук има подробности за събитието - ако ви е интересно, заповядайте! Тия момчета и момичета от Казанлък са прекрасен пример какво се получава, когато някой им обърне внимание.