Прочутата картина на френския художник Енгър “Турска баня” / 1862 /, сега в Лувъра, е рисувана под влияние на описанието на Мери Монтегю. Енгър преписвал в бележника си няколко пасажа  от писмата и от френския превод, издаден 1805 г. Енгър е познат, а коя е Мери Уъртли Монтегю /1689 – 1762 /?  Англичанка, представителка на висшата аристокрация, еманципирана и образована, напредничава представителка на Просвещението и най- известната преставителка на епистоларната литература на ХVІІІ век.  През 1716 съпругът и е назначен за посланик на Англия в Цариград и тя го последва по маршрута Виена – Белград – Ниш – София -Пловдив – Одрин - Цариград. В серията писма, описващи това пътешествие, тя описва впечетленията от видяното в България. Ето и писмато описващо София и софийската минерална баня. Откъсът на текста го предавам от книгата ” Балканите през погледа на две английски пътешественички от ХVІІІ век ” изд. Отечествен Фронт, София, 1979. Предговор, подбор, превод от английски и бележки от Мария Кисилинчева. 

До леди….

                                    Адрианопол, 1 април 1717 г.

“….Няма да Ви безпокоя с описание на досадното ни пътуване, но не трябва да пропусна забележителните неща, които видях в София – един от най – красивите градове в Турската империя и прочут с топлите си бани, посещавани както за развлечение, така и за лечение. Останах тук един ден с цел да ги видя……

Отидох до банята към 10 часа с една от тези каруци. Вече беше пълно с жени. Банята е построена от от камък с формата на купол, с прозорци само на покрива, които пропускат достатъчно светлина. Има пет такива куполи, свързани заедно, като най – външният е най – малък и служи само за предверие, където стои вратарката. Благородните дами обикновено дават на тази жена пари на стойност една крона  или 10 шилинга. Аз също не забравих тази церимония. Следващото помещение е много голямо, настлано е с мрамор и наоколо са издигнати две мраморни пейки една над друга. В това помещение има четири чешми със студена вода, течаща в мраморни мивки, а от там стичаща се по пода в малки улеи, направени за тази цел, които отвеждат водата в следващото помещение, малко по-малко от първото, със същия вид мраморни пейки, но толкова горещо от серните пари, че е невъзможно да се стои в него с дрехи. Другите две засводени помещения са горещите бани, в едното от тях има кранове за студена вода, с които къпещите се могат да нагласят топлината на водата според желанието си.

Аз бях в пътническо облекло, т. е. костюмът ми по езда, и сигурно им се струвах твърде особена….Мисля, че в банята имаше всичко двеста жени…. На първите пейки, послани с възглавници и богати килими, седят дамите, а на вторите – зад тях робините им, но без всякакво отличие за сана им в облеклото: всички бяха в естествеено състояние, т. е. на обикновен английски – съвършено голи, без да прикриват някоя прелест или недостатък. не бях виждала толкова много голи жени в различни положения: едни разговарят, други работят, трети пият кафе или шербет, докато повечето лежат небрежно върху възглавниците си, а робините им /обикновено хубави момичета на 17 – 18 години / сплитат косите им по различни начини.

С две думи това е женско кафене, където се разказват всякакви градски новини, измислят се сплетни и т. н. Жените си позволяват това развлечение обикновено веднаж седмично и стоят в банята най – малко четири или пет часа.”

Ето какво пише М. М. по- нататък за една друга забележителност на София:…”бързах да видя развалините  на Юстинияновата черква  / църквата Св. София /, която не ми предостави такава приятна гледка, каквато напуснах, тъй като представляваше купчина от камъни.”

П. П. Явно Чърчил не е чел това писмо, иначе не би произнесъл крилатата фраза за българите, къпането на шест месеца и честитенето.

Добавено: Открих стара снимка на банята от 1887 г.

Щракни и уголеми.