Вчера ми звънаха по телефона . Веднага разбрах, по гласа, че ме канят на работа. Разбира се временно, в противен случай нямаше да има разговор. Днес сутринта отивам в фирмата. Слушам внимателно за характера на работата ми. Всичко , което слушам ми е до болка познато. Обяснявам по човешки, че моята потребителска кошница е показала фира над 18 %. Шефът на фирмата по човешки ме разбира и това ме накара да почна работа веднага. Впрочем, с шефа се познаваме добре и от 4-5 години когато има зор винаги ме вика за помощ. Повече от хората в фирмата са млади , знам възможностите им и с тях трябва да проведем преговорите, подпишем договор за износ на технологично оборудване, да го поръчаме за изработка и т.н. Виждам се поне 3 месеца зает. Е, това ще ме отдалечи от пенсионерското  ежедневие.