Вчера ми звънаха по телефона . Веднага разбрах, по гласа, че ме канят на работа. Разбира се временно, в противен случай нямаше да има разговор. Днес сутринта отивам в фирмата. Слушам внимателно за характера на работата ми. Всичко , което слушам ми е до болка познато. Обяснявам по човешки, че моята потребителска кошница е показала фира над 18 %. Шефът на фирмата по човешки ме разбира и това ме накара да почна работа веднага. Впрочем, с шефа се познаваме добре и от 4-5 години когато има зор винаги ме вика за помощ. Повече от хората в фирмата са млади , знам възможностите им и с тях трябва да проведем преговорите, подпишем договор за износ на технологично оборудване, да го поръчаме за изработка и т.н. Виждам се поне 3 месеца зает. Е, това ще ме отдалечи от пенсионерското ежедневие.
септември 20, 2007 в 2:10 pm
Интересно ще ми е да разбера как хората от твоето поколение гледат на преговорите за заплата?
Питам, защото бях посъветвал майка ми да иска увеличение на заплатата, а когато тя го направила шефът й (около 60 г инженер
) бил изумен и възмутен как можело така служител да иска увеличение - според него трябвало да работи упорито и търпеливо да чака усилията й да бъдат забелязани… Все пак получи увеличението, но реакцията на човека ме учуди много.
септември 20, 2007 в 7:06 pm
Явно, инженера живее духом преди 1990 г. Тогава, всички предприятия, а те бяха само държавни, имаха щатно разписание с номенклатура на длъжностите, бройките и размера на заплатите от …до..Разликата от до беше минимална, около 10 или 20 лв. В тези граници , шефовете можеха да действат.
Сега, когато имаме свободен пазар на труда, е самоподценяване ако човек не си постави реалните претенции за заплата и някои други боноси. Друг е въпроса , че шефовете решават тези въпроси все още субективно-без обективен критерии за количеството и качеството на труда.С две думи- искай за да ти се даде.
септември 20, 2007 в 8:47 pm
Честито! Действай по работата. И аз от около месец имам нова работа и не остава много време ца блогване :-).