Know-How.

Преди да се дипломирам през 1963 год., работих около 10 месеца като технически изпълнител в “Хранпроект”. 5 минути преди края на работното време, в стаята влизаше Чальо Чальовски и ме канеше на партия шах.Той беше възрастен мъж около 50 години и известен технолог в областа на хранително-вкусовата промишленост. Играейки, ми разказваше разни истории, някои от които , може би, бяха градски легенди. Ето една от тях:

Баща му изградил шоколадова фабрика, ако не се лъжа, в Бургас.Машините внесли от Швейцария и под надзора на специалист извършили монтажа. Когато трябвало да започне производството, друг специалист-технолог пристигнал пак от Швейцария. Съставките на шоколада се поставяли в въртящи се съдове подгрявани с пара и след определено време продукта бил готов. Задачата на технолога била да определи, кога шоколада е готов и може да се разлива в форми.Той, швейцареца, си седял на стол, гледал съдовете и давал нареждания. Демек, нищо не вършел, а взимал много висока заплата. Собственика извършил замервания на времето за варене на шоколада, осреднил данните и уволнил швейцареца. Произведеният шоколад рядко бил качествен, в повечето случаи или недоварен или преварен.Докарали технолога обратно и той поработил година, две. Накрая, швейцареца решил да се завърне в страната си. Преди отпътуването казал на собственика:” Поставяш някой човек на моя стол.Той да наблюдава съдовете с шоколада. Появят ли се първите мехурчета по повърхноста, шоколада е готов за формите.”

Красиво, но може да е градска легенда.