Чешмичката.

Срещу ХМС в Младост 1, преди много години , след смърта на Людмила Живкова, направиха нещо като нейн мемориал. На един от четирите високи блока поставиха бронзова плоча с неин барелеф, в близост с него беше издигната изкуствена могила, покрита с трева, а в подножието и се вдигна красива чешмичка -върху корито от полиран гранит се издига бронзова отливка символизираща геран. Предполагам, че този мемориал беше изграден тук, защото идея на Л.Ж. била високите блокове да носят имената на София и да бъдат символичните порти на града. Минаха години. Високите сгради, рожби на пълзящия кофраж, от грозни станаха по- грозни, барелефа беше премахнат, а хълмчето покрито с трева беше изравнено от собственика на пицария “Дон Вито” и превърнато в открит паркинг за продажба на коли-втора употреба. Само чешмичката си остана така- отрязаха водата,в коритото и се изхвърляха боклуци, но беше пощадена от набезите на любителите на цветни метали или любители на красиви предмети за двора на някой крайградски замък. Сега, Дон Вито започна строителство на хълмчето, чешмичката е в рамките на площатката, на ръба на 5 м. изкоп и има опасност да падне в рова. По интернет пратих молба до главния архитект на София, да вземе спешни мерки за спасение на чешмичката. Чакам, вече два дена- или да я демонтират или да я покрият с защитна ограда.

Сега се сетих, че на “Шарения Мост”, някога една от входните порти на София, на един от централните камъни е бил издълбан следния стих:

Дето няма чешма-сътвори чешма

Дето няма мост-сътвори мост.

Водата е вечна-тя е дар за дома.

Възвеши си духа и влезни като гост!

п.п. Уж, Ники Василев беше обявил , че термина “Молба” отпада от бюрократичния речник, но общината все още го използва.