В предишни постове съм засягал темата за 40-те години: детските игри през 40-те години и спомени от WWII. Сега ще се помъча да предам откъслечните ми спомени от 15. септември 1945 г., гр.Варна:

Дойде време да тръгвам на училище.Купили са ми картонена чанта с презрамки за носене през рамо, елепсовидна тенекиена кутия за закуска,буквар, сметанка, тетрадки, плоча за писане и кутия за моливи.Записали са ме в у-ще ” Св.Лавренти”. Намираше се срещу завод ” Вулкан ” и една открита площатка за метални отпадъци ни разделяше. Училището беше малко- стая за учителите и четири класни стаи. Тоалетните бяха на двора. С една дума,градско училище от селски тип.
Издокаран съм с бяла риза,къси сини пантапонки с презрамки, дълги бели рипсени чорапи захванати с жартиери и черни лачени обувки.От какъв материал бяха тези обувки , но при всяко прикосновение с топка или камък лакът се обелваше. Представиха ме на учителката- казваше се Мара Георгиева.  Байчото, застанал на най-високото стъпало, изпитателно ни разглеждаше. Те, байчовците  ,бяха нещо като старшините на ротите-подържаха чистотата в класните стаи и двора, следяха за реда по коридорите, биеха камбанката за начало и края на часа, палеха печките през зимата, проверяваха дали са чисти и изрязани ноктите, ако учителката закъсняваше, поемаха часа и ни разправяха разни лакардии и т.н.Байчото удари камбанката и ние влязохме в класната стая. Чиновете класически , прясно боядисани в зелено, Черната дъска-на стойка с две подвижни табли и две кутии за тебешира и сюнгера. Сюнгера е истински, докаран от топлите морета . Подът-износени дъски, но затова пък старателно намазани с подово масло. Всичките тези неща вече ги няма в нито едно училище.Наредиха ни по чиновете според ръста.На мен се падна първия чин на средната редица. До мен настаниха Данчето- съседско момиче, която имаше навик да си смуче левия показалец, докато с десния си въртеше кукуто на темето.
Отиването и връщането от училище ставаше пеша,на групи с много игра и без страх за родителите. Просто, транспорта беше с конски и магарешки каруци. Ако срещнеш камион, той беше някаква военна бракма с газгенератор.
Това е. Първи учебен ден в първо отделение.Началото на един дълъг път.

Edit. Имахме часове по вероучение. Свещеника които ни разправяше разни евангелиски истории го изгониха завинаги.