Детски игри през 40-те години.
юли 11, 2007Сега, като гледам, моите внуци са задоволени и презадоволени с играчки. Нещо повече, забелязвам, че вълненията от получаване на играчка или книга като подарък не са така емоционални. Има пренасищане.Това ме кара да разкажа за някои от нашите игри, играчки и хобита през 40 години, на примери от Варна и спомени. Много от тези игри са забравени.
- Първите играчки, за които имам спомен, са изстребител, бомбардировач, танк, оловени войници и пумпал,който свиреше като при въздушна тревога. Играчките , сигурно правени в Германия, бяха ламаринени и носеха знаците на Вермахта. Бяха изключително красиви. Предполагам, че сега могат да се видят само в колекционерски сбирки.
- Футбол. За кожена топка с плондер можехме само да мечтаем. Затова ходехме в текстилната ф-ка “Хр.Ботев” и все се намираше някой да ни даде памук и конци. Правехме кълбета с размери около 18 см, след което шиехме отделни парцалчета. Тези топки издържаха по 5-6 игри , след което следваха същите операции. От тук и умението ми да шия.
- Челик. Игра- един срещу всички. Атрибути-тояга с диаметър 4-5 см и дължина около 50-60 см. и чилик 1-2 см. х 15-16 см. Играещият застава да някой стълб, подхвърля челика и с замах го удря с тоягата. Челика лети около 30-40 крачки. Там са застанали 4-5 човека и всеки се стреми да го хване. Успеят ли,играещия изгаря. Ако не успеят, следва хвърляне на челика обратно с цел да се удари стълба. Играещият пази стълба с тоягата и се стреми да удари челика. Удари ли го, броят се крачките от стълба до мястото на падането му. Броят на крачките са точките които получава играещия.Пропусне ли да удари, а челика чукне стълба ,играещия изгаря. Балкански бейзбол. Има и други видове челик. Опасна игра за очите на децата.
- Топчета. По това време им викахме “лимки”, може би, защото служеха за запушалки на лимонадени шишета. Беше мъчително трудно събирането на тези топчета. Една от игрите се наричаше “доси”. В разчертан правоъгълник 20 х 10 см. всеки от участниците /до 10 души/ “садеше” по една лимка в права линия, едно до друго. Участниците заемаха произволни места, като най-отдалечения започваше първи. Хвърля топчето и ако удари някое от “садените” и го изкара извън правоъгълника а бияча остане вътре, значи прави доси и взема всичките топчета. Стратегическа игра.Трябва да е било преди 30 години , когато в една командировка видях ,че продават топчета и веднага купих торбичка с 100 бр., но играта с топчета сред децата беше вече умряла. Топчетата имат много имена.
-Взривяване на консервена кутия. В земята се прави дупка с дълбочина и диаметър на консервената кутия. В дупката се сипва вода , шепа калциев карбид, а кутията се слага с дъното нагоре. Ръбовете се замазват с кал, а през пробитата дупчица на дъното започва да излиза ацитилен. Поднася се огън с тънка пръчка. Експлозия, при която кутията лети поне 20 метра вертикално във въздуха. При експлозива се пръска кал, която попада по дрехите и лицето. Много опасна игра.
-Хвърчила. Правихме хвърчила в формата на шестоъгълник или ромб с дълги опашки. Пускахме хвърчилата до езерото, в близост до старата гара. Там, почти винаги духаше вятър. Събирах ме се по 5-6 деца и се “надхвърчахме”. Оше си спомням каква мъка изпитах, когато ”рибарския конец” се скъса и загубих хвърчилото. Преди години,в Китай, видях страхотни хвърчила. Купих едно и успешно го пускахме с внучките по поляните извън София.
-Колело.Да имаш колело беше неосъществима мечта. Вземахме колелета под наем, за час-два. В центъра на Варна, срещу тогавашната девическа гимназия, имаше колоездачница с табела”Колоездачница на Рангел Митов-Байката-балкански шампион.” Та от него вземахме колелета под наем. Бяха марка “Бианки”.Винаги пресрочвахме времето и оставяхме колелетата на около 10 метра от дюкана му. Изглежда беше добър човек, защото на следващия ден се правеше, че не ни помни. Един път карах истински състезателен бегач. Живеех наблизо до Ненчо Христов, та той ми даде да направя 2-3 кръгчета пред тяхната къща.Бях щастлив-колело със скорости. Моите деца не останаха без велосипеди. Дори сега, един Чопър се мъдри в мазето.
- Домашни любимци.По мое време, много момчета отглеждаха гълъби. И аз минах по този път.Нямаше нищо по хубаво , сутрин да пуснеш гълъбите на свобода и да ги гледаш как летят. Два от гълъбите ми имаха гугли на главите си и като се вдигнат високо в небето, се свиваха на топка и падайки се въртяха или както ние му казвахме правеха “чунгурбаши”. Една сутрин, шесте гълъба ги нямаше.Бяха откраднати.Ревах като магаре. Като споменах магаре се сетих, че другите ми любими животни бяха магарето и коня. Съседа ни беше файтонджия. Белогвардеец. Когато беше трезвен,не можеш дума да изкопчиш от устата му. Често ми даваше да пояздя едно от кончетата, а той до мен като казак да ме пази. По- късно разбрах, че ония, с малиновите пагони, са си го взели в Русия.
- В часовете по ръчен труд, момчетата изрязвахме детайли от шпертплат с лък и сменяеми ножчета.От детайлите сглобявахме разни предмети-Рамки за снимки, масички за саксии, кутии за дребни предмети и снимки и много джунджурии. Стана ми хоби и започнах да се занимавам в къщи. С отлитането на детството отлетя и това хоби.
- И на края нещо за масовия спорт. След като станахме септемврийчета, въведоха дисциплината БГТО-Бъди Готов за Труд и Отбрана по примера на съветските пионери. Дружинните ни ръкодителки от ДСНМ ни събираха в училиищния двор, бягахме по 50 м., скачахме на дължина и височина, изигравахме по една народна топка и бяхме ГТО. Даваха и по една значка. По късно, изглежда, значките се бяха свършили и постепенно инициативата умря.
п.п.Сещам се за още много игри: ашици, дълго и късо магаре, стражари и апаши, жмичка, гоненица, каране на обръч, различни игри с ножове, палене на огньови и прескачаненето им, събиране на книги, които по това време бяха в черния списък /Карл Май, Едгар Уелс, Арсен Люпен, Слави Езеров, Казанова и т.н./, прашки / разбира се и Давидови/, филателия, авиомоделизъм, корабомоделизъм, събиране на картички на артисти през 20-30 те години, правене на радио с кристал, театър и кукловодство, пионерски лагери и спорт, много спорт. Нашето поколение израстна на улицата.
