Глас.

Срам не срам, но трябва да си призная, че минавайки покрай боклукчийските кофи пред блока, не оставам равнодушен когато на земята са оставени книги. Така се “снабдих” с “Процеса срещу Трайчо Костов и неговата клика”- една книга масово унищожавана след априлския пленум 1956 г. и томчето “Я открою тебе сокровенное слово” литературата на Вавилония и Асирия, където може да се прочете епоса на Гилгамеш и друга, чудна поезия. Последното ми попадение е едно малко списание от около 30 стр. “Глас” , брой 5, от пролетта на 1990 г. Ето какво пише неговия издател Вл. Левчев: “Пред Вас е пети брой на списание “Глас”. Първите четири бяха публикувани до края на октомври миналата година.Този скромен “Глас” се яви в българската духовна пустиня заедно с алманаха за експериментална поезия “Мост” точно преди една година. Преди десети ноември двете независими издания преминаха през много перипетии и, уви, достигнаха до малко читатели. Бяха печатани на обикновена пишеща машина и размножавани на копирмашина в не повече от 100-200 екземпляра всеки брой. Първият брой дори бе първоначално изкаран в 50 екземпляра по фотоначин, на документална фотохартия. Това обаче се оказа много бавно и трудоемко средство за размножаване. Копирните машини  работят значително по-бързо, но те по това време бяха/а може би и до сега са/ под наблюдение на органите за сигурност.Така че хората, които ни помагаха, разпостранявяйки нашите списания, рискуваха да изгубят работата си и да бъдат  подложени на преследване. /Както издателят на “Глас” изгуби работата си като редактор на в издателство “Народна култура”- макар и за кратко. Веднага след десети ноември  той бе възтановен на работа от същата директорка- Вера Ганчева,която го бе съкратила./ Списанията бяха произвеждани почти изцяло за сметка на издателите и разпостранявани безплатно.Финансова подкрепа на “Глас” оказаха неговите уважавани сътрудници Блага Димитрова /със 100 лева/ и Христо Ганев /с 50 лева/.Различни видове помощ оказваха и много други приятели , между които Елисавета Мусакова,Миряна Башева, Антоанета Приматарова.Художник на списанието беше и продължава да бъде Стефан Десподов. Като всеки самиздат , “Глас” се издаваше  от един момент нататък сам-редица читатели го копираха и разпостраняваха без участието на първоначалния издател.”

Откъсът от предговора е актуален и сега- органите за сигурност тогава са наблюдавали копир машините, сега наблюдават Интернета и блогосферата.

Публикуваните материали също са актуални и днес. В раздела “Екогласност предупреждава” статията на Снижина Рижикова”Трябва ли да се строи АЕЦ-Белене от гледна точка на сеизмичното влияние върху плащадката?” е актуална и днес и утре.

Поезията е представена от Иван Радоев,Румен Леонидов,Емил Джажев, Николай Колев-Босия, Константин Павлов, Цанко Лалев, Мирела Иванова, Георги Мицков, Едуин Морган и Христос Хартомацидис.

Постмодернизъма е представен с глава първа на труда на Владислав Тодоров-Агорофоб “Червено/черно поетика на конспиративното пространство”

За мен поне , не е скучно да чета неща които са писани преди много години. Те носят дъха на времето. Интересно, дали това са били единствените самиздат списания преди 10.11.1989 г.?