Един бурен месец май.

Всичко това става през м.май 1963 г. Студент съм в МЕИ. Предал съм дипломната си работа.

5.05 - С бъдещата ми жена отиваме на ресторант. Имаше такъв, в гората, където сега е Парк хотел “Москва”. Приказно  място, и си мисля, че се казваше Танушев. Изпращам я до тях и вече сме се договорили , вдруги ден да я поискам за съпруга от техните.

6.05 - Отивам в проектанската организация да си взема трудовата книжка.Там стажувах, по тяхна молба преминах на работа като техник с 80 лв. заплата а ми предстоеше да работя в Ст.Загора по разпределение. Първите ми 11 месеца трудов стаж.

Вечерта казвам на майка да ми изпере и изглади единствената бяла риза.

7.05 - 17.00 ч звъня на вратата.Излиза бъдещата ми тъща. Оказва се, че булката ми я няма. Измърморвам едно ” ами..” и ха да направя кръгом,тъщата ме ме хваща за ръката и влизам вътре. Сядам и искам студена вода, за да си събера мислите. Отпивайки от водата, споделям, че сме решили да се женим.Булката ми пристига с племеницата и от детската градина. Разговора продължава и определям деня на сватбата за 12.05

8.05 - Ставам рано и правя голяма доза кафе. Влизам в спалнята на татко и майка и обявявам”Първородният ще се жени.” Кратка суматоха. Пием кафе и майка поема управлението на проекта “сватба”.Зная, тя обичаше внезапните промени.

Купувам на жената обувки “Кощана”, решаваме ,че за сега може и без халки, намираме кумове, записваме се в Ленински райсъвет,каним приятели, и т.н

9.05 - Помагам да пренаредиме къщата за посрещане на гостите. Подготовката продължава.

10.05 - Защитавам успешно дипломната си работа.

Пристигнаха лелите ми от Варна и веднага се включиха в подготовката.

11.05 - Подготовката за сватбата продължава.

12.05 - Сватбата. 10.00 минавам под венчилото.Тогава процедурата беше кратка- 15 минути. Ние и тумбата млади се отправяме към градинката до зоологическата градина , където сега е  паметника на съветската армия. Правим снимки и сега гледайки ги виждам колко сме били щастливи ние и приятелите. Към 13.00 ч. всички се отправяме към дома ни на ул. Раковски до пл.Славейков. Предварително знам, че там ни очакват три печени агнета, ордъоври, салата, неограничено количество вино и ракия. Бай Генчо ,тогава не толкова известен, беше обещал да държи магазина на ул.Крум до 10.00ч. Виночерпец беше моя брат и той твърди и сега ,че през апартамента са минали не по-малко от 110 души. По тогавашните разбирания се получи хубава сватба.

14.05  и т.н.- Заминаваме с жената на “свадбено пътешествие” до Ст.Загора с един куфар с дрехи. Слава богу, че има свободна стая в хотел “Верея”. На следващият ден отивам където съм разпределен за работа. Назначават ме с заплата 96 лв. Назначават и съпругата. Директора ни води до една нова сграда в центъра да ни покаже където ще живеем. Качваме се на ІV етаж. Влизаме в тристаен апартамент. Категорично отказвам.С какво ще пълня този хамбар. Качваме се на V етаж. Там, стая+ кухня + тоалетна-баня и дълъг балкон. С радост премам. След няколко дена, вземам полагаемият ми се заем от една заплата . Купувам легло, маса и няколко стола. От щайги за портокали правя мендерче в кухнята. Получавам от София някои неща. Започна медения месец. И така 44 години. На някой може да му се струва дълго и скучно. Всекиму.