Миналият месец. Началото на м. юни. Най-малкият внук вдигна висока температура. Отиваме при GP-то. Рецепти, даваме илачите, но температурата не спада.Детето реве.Викаме педиатър от частна клиника,нова рецепта. Температурата не спада. Към 22.00 ч. звъниме на „Бърза Помощ“-Пирогов. С закъснение, бързата помощ пристига. Лекарката ми изглежда печена в професията. След прегледа, нарежда:“ веднага в инфекциозна болница“. Там веднага го приемат и включват на системи. Нали можете да си представите,как се търси вената и включва едно 10 месечно бебе на система? Дъщерята остава с него. Започва лечение от менингит. За по точна диагноза се взема течност от гръбначния стълб, чрез пункция. Лечението продължи 17-18 дена. Лекарите и медицинският персонал са страхотни специалисти. И тъкмо смятахме, че идва края, получаваме екстрата на инфекциозна болница- силно разстройство и температура. Нова седмица лечение.Сега, внучето ми е в къщи и още се борим да го изкараме от шока- видили човек в бяло започва да плаче. Връща загубените килограми, руменината и усмивката.

За екстрите на инфекциозна болница-от сградите лъха на нещо старо, занемарено, олющено казармено помещение. Няма смисъл да призовавам г-н Гайдарски да я посети и започне ремонт. Ето, какво ме покърти  при едно посещение в болницата. Влизам в стаята на внучето, и през стъклените прегради, виждам четири легла с дечица под годинка. Децата реват в хор. Медицински сестри се мъчат да ги успокоят. Научавам, че майките им нямат пари да плащат хотелски по 5 лв. на ден и са ги изоставили докато се излекуват.

Това въведение е за да кажа, че днес извършихме светото кръщение и на двата внука. Дано, както е поверието, слязат два ангела хранителя и пазят децата.