Глас.

Срам не срам, но трябва да си призная, че минавайки покрай боклукчийските кофи пред блока, не оставам равнодушен когато на земята са оставени книги. Така се “снабдих” с “Процеса срещу Трайчо Костов и неговата клика”- една книга масово унищожавана след априлския пленум 1956 г. и томчето “Я открою тебе сокровенное слово” литературата на Вавилония и Асирия, където може да се прочете епоса на Гилгамеш и друга, чудна поезия. Последното ми попадение е едно малко списание от около 30 стр. “Глас” , брой 5, от пролетта на 1990 г. Ето какво пише неговия издател Вл. Левчев: “Пред Вас е пети брой на списание “Глас”. Първите четири бяха публикувани до края на октомври миналата година.Този скромен “Глас” се яви в българската духовна пустиня заедно с алманаха за експериментална поезия “Мост” точно преди една година. Преди десети ноември двете независими издания преминаха през много перипетии и, уви, достигнаха до малко читатели. Бяха печатани на обикновена пишеща машина и размножавани на копирмашина в не повече от 100-200 екземпляра всеки брой. Първият брой дори бе първоначално изкаран в 50 екземпляра по фотоначин, на документална фотохартия. Това обаче се оказа много бавно и трудоемко средство за размножаване. Копирните машини  работят значително по-бързо, но те по това време бяха/а може би и до сега са/ под наблюдение на органите за сигурност.Така че хората, които ни помагаха, разпостранявяйки нашите списания, рискуваха да изгубят работата си и да бъдат  подложени на преследване. /Както издателят на “Глас” изгуби работата си като редактор на в издателство “Народна култура”- макар и за кратко. Веднага след десети ноември  той бе възтановен на работа от същата директорка- Вера Ганчева,която го бе съкратила./ Списанията бяха произвеждани почти изцяло за сметка на издателите и разпостранявани безплатно.Финансова подкрепа на “Глас” оказаха неговите уважавани сътрудници Блага Димитрова /със 100 лева/ и Христо Ганев /с 50 лева/.Различни видове помощ оказваха и много други приятели , между които Елисавета Мусакова,Миряна Башева, Антоанета Приматарова.Художник на списанието беше и продължава да бъде Стефан Десподов. Като всеки самиздат , “Глас” се издаваше  от един момент нататък сам-редица читатели го копираха и разпостраняваха без участието на първоначалния издател.”

Откъсът от предговора е актуален и сега- органите за сигурност тогава са наблюдавали копир машините, сега наблюдават Интернета и блогосферата.

Публикуваните материали също са актуални и днес. В раздела “Екогласност предупреждава” статията на Снижина Рижикова”Трябва ли да се строи АЕЦ-Белене от гледна точка на сеизмичното влияние върху плащадката?” е актуална и днес и утре.

Поезията е представена от Иван Радоев,Румен Леонидов,Емил Джажев, Николай Колев-Босия, Константин Павлов, Цанко Лалев, Мирела Иванова, Георги Мицков, Едуин Морган и Христос Хартомацидис.

Постмодернизъма е представен с глава първа на труда на Владислав Тодоров-Агорофоб “Червено/черно поетика на конспиративното пространство”

За мен поне , не е скучно да чета неща които са писани преди много години. Те носят дъха на времето. Интересно, дали това са били единствените самиздат списания преди 10.11.1989 г.?

Глобални мероприятия.

На 29.07 будистите от 45 страни ще започнат обща медитация, която ще продължи три денонощия за да ” увеличи съчувствието и взаимното разбирателство”. Нещо като борба за мир.

Медитационния маратон, с участието на 550 будистски центра, започват в 20.00 българско време . За 72 часа ще бъдат произнесени 100 млн. мантри.

Пожелавам успех.

п.п.Спомням си , че на 22. 12.2006 година беше проведен “зимен, ежегоден, синхронен оргазъм за мир в деня на зимното слънчево противостоене”.Оргазма беше глобален, но не усетих някаква промяна. За повече Google-> Globle orgasm

Пушенето убива.

Пуша много.В момента съм обграден от кутии на които пише “Пушенето убива” или “Пушачите умират по-млади”

Днес прочетох, че Walt Disney е наредил на фирмите Touchstone и Miramax, които издават DVD филми за домашно ползване,  да премахнат сцените на които се пуши. Ако това не е възможно, в надписи преди започване на филма да има предупреждения подобни на тези които са на моите кутии.

Дали не е късно за мен?

Странджа-1982 г.

То ли през април или май 1982 г., в града държава Кувейт , Тато и Емира подписаха протокол за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Съгласно този протокол, България отдава Странджа на Кувейт за инвестиции в областа на овцевъдството и свързаните с това дейности. Нямаше проблеми да изградят курортни селища и друга инфроструктура. Благодарение на силното  лоби, подържащо доставките на агнешко месо от Австралия, движение по този протокол не се осъществи. Знам, обаче, че имаше проекти за изграждане на почивни селища в този район в размер около 1 млрд.$. До тогава, единственото селище за кувейтчани беше на Златни пясъци.

Един бурен месец май.

Всичко това става през м.май 1963 г. Студент съм в МЕИ. Предал съм дипломната си работа.

5.05 - С бъдещата ми жена отиваме на ресторант. Имаше такъв, в гората, където сега е Парк хотел “Москва”. Приказно  място, и си мисля, че се казваше Танушев. Изпращам я до тях и вече сме се договорили , вдруги ден да я поискам за съпруга от техните.

6.05 - Отивам в проектанската организация да си взема трудовата книжка.Там стажувах, по тяхна молба преминах на работа като техник с 80 лв. заплата а ми предстоеше да работя в Ст.Загора по разпределение. Първите ми 11 месеца трудов стаж.

Вечерта казвам на майка да ми изпере и изглади единствената бяла риза.

7.05 - 17.00 ч звъня на вратата.Излиза бъдещата ми тъща. Оказва се, че булката ми я няма. Измърморвам едно ” ами..” и ха да направя кръгом,тъщата ме ме хваща за ръката и влизам вътре. Сядам и искам студена вода, за да си събера мислите. Отпивайки от водата, споделям, че сме решили да се женим.Булката ми пристига с племеницата и от детската градина. Разговора продължава и определям деня на сватбата за 12.05

8.05 - Ставам рано и правя голяма доза кафе. Влизам в спалнята на татко и майка и обявявам”Първородният ще се жени.” Кратка суматоха. Пием кафе и майка поема управлението на проекта “сватба”.Зная, тя обичаше внезапните промени.

Купувам на жената обувки “Кощана”, решаваме ,че за сега може и без халки, намираме кумове, записваме се в Ленински райсъвет,каним приятели, и т.н

9.05 - Помагам да пренаредиме къщата за посрещане на гостите. Подготовката продължава.

10.05 - Защитавам успешно дипломната си работа.

Пристигнаха лелите ми от Варна и веднага се включиха в подготовката.

11.05 - Подготовката за сватбата продължава.

12.05 - Сватбата. 10.00 минавам под венчилото.Тогава процедурата беше кратка- 15 минути. Ние и тумбата млади се отправяме към градинката до зоологическата градина , където сега е  паметника на съветската армия. Правим снимки и сега гледайки ги виждам колко сме били щастливи ние и приятелите. Към 13.00 ч. всички се отправяме към дома ни на ул. Раковски до пл.Славейков. Предварително знам, че там ни очакват три печени агнета, ордъоври, салата, неограничено количество вино и ракия. Бай Генчо ,тогава не толкова известен, беше обещал да държи магазина на ул.Крум до 10.00ч. Виночерпец беше моя брат и той твърди и сега ,че през апартамента са минали не по-малко от 110 души. По тогавашните разбирания се получи хубава сватба.

14.05  и т.н.- Заминаваме с жената на “свадбено пътешествие” до Ст.Загора с един куфар с дрехи. Слава богу, че има свободна стая в хотел “Верея”. На следващият ден отивам където съм разпределен за работа. Назначават ме с заплата 96 лв. Назначават и съпругата. Директора ни води до една нова сграда в центъра да ни покаже където ще живеем. Качваме се на ІV етаж. Влизаме в тристаен апартамент. Категорично отказвам.С какво ще пълня този хамбар. Качваме се на V етаж. Там, стая+ кухня + тоалетна-баня и дълъг балкон. С радост премам. След няколко дена, вземам полагаемият ми се заем от една заплата . Купувам легло, маса и няколко стола. От щайги за портокали правя мендерче в кухнята. Получавам от София някои неща. Започна медения месец. И така 44 години. На някой може да му се струва дълго и скучно. Всекиму.

СеМеЧе.

Кръщение.

Миналият месец. Началото на м. юни. Най-малкият внук вдигна висока температура. Отиваме при GP-то. Рецепти, даваме илачите, но температурата не спада.Детето реве.Викаме педиатър от частна клиника,нова рецепта. Температурата не спада. Към 22.00 ч. звъниме на “Бърза Помощ”-Пирогов. С закъснение, бързата помощ пристига. Лекарката ми изглежда печена в професията. След прегледа, нарежда:” веднага в инфекциозна болница”. Там веднага го приемат и включват на системи. Нали можете да си представите,как се търси вената и включва едно 10 месечно бебе на система? Дъщерята остава с него. Започва лечение от менингит. За по точна диагноза се взема течност от гръбначния стълб, чрез пункция. Лечението продължи 17-18 дена. Лекарите и медицинският персонал са страхотни специалисти. И тъкмо смятахме, че идва края, получаваме екстрата на инфекциозна болница- силно разстройство и температура. Нова седмица лечение.Сега, внучето ми е в къщи и още се борим да го изкараме от шока- видили човек в бяло започва да плаче. Връща загубените килограми, руменината и усмивката.

За екстрите на инфекциозна болница-от сградите лъха на нещо старо, занемарено, олющено казармено помещение. Няма смисъл да призовавам г-н Гайдарски да я посети и започне ремонт. Ето, какво ме покърти  при едно посещение в болницата. Влизам в стаята на внучето, и през стъклените прегради, виждам четири легла с дечица под годинка. Децата реват в хор. Медицински сестри се мъчат да ги успокоят. Научавам, че майките им нямат пари да плащат хотелски по 5 лв. на ден и са ги изоставили докато се излекуват.

Това въведение е за да кажа, че днес извършихме светото кръщение и на двата внука. Дано, както е поверието, слязат два ангела хранителя и пазят децата.

Стая.

Влезте в стаята.

http://store1.data.bg/crazydiamond/index.html

и умната с мишката!

Ябълки.

1979 г. Багдад. Участваме в търг и три нощи не сме спали за да предадем тръжните документи в срок. Успяхме . На следващия ден, вече отспали ни предлагат да видим райската градина описана в Библията. Остават три дни до обратния полет до София. Качваме се в колата и отпрашваме към градчето Курна , където реките Тигър и Ефрат се събират и оттам общата река се нарича Шатл ал Араб, който се влива в Персийския залив. По това време в Ирак беше светотарство да наречеш Арабския залив Персийски. Пътувайки, започнахме да си спомняме изографисания рай на входа на черквата на Рилския манастир-четириъгълник с градини , обграден с високи дувари и в единия край влизат/ излизат/ четири реки-Фисон, Гихон,Тигър и Ефрат , а от другия край излиза / влиза/ само една река /не е споменато името в Библията/. Пристигаме.Където се вливат Тигър и Ефрат и започва Шатл алАраб има малък ресторант и до едно, на пръв поглед, старо усукано дърво плоча информираща ни, че тук е била Едемската градина. Романтично, когато човек си представи, че тук е била създадена жената от реброто Адамово, тук Адам и жена му са ходили голи без да се срамуват, тук са вкусали от ябълката на познанието за доброто и злото подмамени от змията, тук са си сложили смокиновите листа отпред срамувайки се от голотата си и от тук са били изгонени с господното проклятие -жената да ражда в мъки а мъжа с пот на лицето си да яде хляба си, докле се върне в земята и се превърне в пръст. Добре, че Адам не е похапнал от дървото на живота, та да живее и се мъчи вечно.

Вече беше м. Октомври, но жаркото слънце, мръсотията и орляците мухи ме разочароваха от Райската градина. Връщайки се в България, започнах усърдно да чета Библията, книга първа моисеева, гл. 2 и 3 и получих ново разочерование- Адам и жена му / става Ева след изгонването от рая/ просто не са яли ябълка а някакъв неопределен плод, приятен за очите и многожелан./Битие 3:6/. А толкова много стари майстори на четката ни внушават, че ябълката е плода на познанието.

Остава и легендата за ” ябълката на раздора” да не е вярна т.е да не съществува хубавата Елена, а Нютон да не е бил удрян по главата от падаща ябълка. Глупости. Елена е съществувала и е била много по- красива от колкото е показват по филмите, Нютон е бил нееднократно удрян по главата от падащи ябълки и хубаво , че Волтер е запечатал този миг, а юнака що пазил златната ябълка е убил змея. Има легенди на които трябва да вярваме. Какво е реалния живот без легенди?

Волейбол.

2 минути назад бихме световните шампиони Бразилия с 3:2.

Когато се състезаваме с гласуване в интернет, бразилците, естествено печелят-имам предвид, гласуването за новите 7-те чудеса на света и статуята на Христос. Застанем ли 6 на 6 играчи, българите печелят.

Браво момчета!