1957 г.

През 1957 г. много неща ми се случиха за първи или последен път: лутане в планината, арест в НМ, абитуренска вечер, кандидатстване и прием в ВМЕИ без приемни изпити, първа селскостопанска бригада извън София, официално честване на студентския праздник след дългогодишна забрава, първа заплата от тотото като преброител и т.н.Ще се опитам да разкажа за някои от тях:

•  Белмекенското приключение. Учениците в V курс в техникума, при желание, можеха да станат членове на профсъюза. По тази линия, през януари 10-на ученици си вземахме карти за почивка в Костенец. За две седмици - 5 лв. Беше фарси - по-двама души в стая с камина, ядене на корем, целодневно каране на ски /карах с кандахари/ а вечер танци до припадък. Като сломенах танци се сетих, че често бях канен от една албанка, студентка в Пловдив на етап изучаване на български език. Много искала да я уча и да си говори с мен. Изглежда, че един албанец я ревнуваше, та ми изнесе назидателна лекция за вредата от употребата на жаргон. Но много хубаво не е на хубаво. Един ден, смесена група, нарамили ски и раници, се отправихме към връх Белмекен. Предполагам, че никои нямаше представа къде отиваме.Хаха-хихи, вървим по горски пътеки и стигаме в зоната на низки борове и клекове. Върха се вижда, а там някаде е и малката хижа. Тихият ветрец започна да увеличава скороста, заваля сняг и снежната виелица те удря в очите. Вървим и само Бог знае накъде, краката потъват в снега между клонаците на кленовете, сталактити по веждите , разтриваме ушите със сняг да не побелеят, краката се схващат и така 3- 4 часа. Архангел, някакъв, ни показа хижата. Баялдисали, ни посреща хижарят. Видя ми се като канара, с дълбок белег на челото, като  от брадва. Отиваме до сайвант да донесем дърва, палим кюмбето и стаята се запълва с топлина. Искаме да полегнем , но няма легла в хижата. От склада носим дюшеци и одеала, сваляме мокрите дрехи и ги простираме по столове. Стаята се изпълва с миризма на  евтин парфюм и развалена херинга. Хижарят дава указания- и сега лягайте, Гошо, Ленче, раница, Гошо, Ленче, раница…Лягаме съгласно указанията.”Ленчето” до мен , както се казва в филма “Кавказка пленница”, комсомолка, спортсменка и красавица наконец, захърква. Захърквам и аз.Утрото е прекрасно-кристален въздух, студ а стъпките по снега скърцат приятно. Отивам на мивката- дупка в леда на езерцето. С помоща на консервена кутия се измивам до кръста.Умората изчезва. Изчезват и лошите спомени от вчерашното приключение. Остава любовта към планината.
• Народна милиция. Четирима съучиници си правим дипломните работи заедно, поради близостта на темите.Този път бяхме в Лозенец. Приключваме късно вечерта и бързо се отправяме до последната спирка на трамвай №6,Бай Кръстьо. Седнали на пейката, чакаме последния трамвай. Изневиделица, пред нас изкачат двама милиционери в зелените си шинели. Едиаят дължи насочен автомат “Шпагин” а другия ни прибира паспортите, след което следва псувня и обвинението, че сме чупили уличното осветление и прозорци. Движиме се в партизанска колона кьм 6-то районно- къщичка с китно дворче. Сядаме на пейка и сме нетърпеливи да обясним,че сме невинни.Те, изглежда, са ни забравили.Времето е спряло и изведнъж в дворчето влиза нова партизанска колона, водена от познатата ни милиционерска двойка. След малко ни викат.Влизаме в стаята. Лейтенантът ни връща паспортите след като тегли кратка лекция с какви гадове работи НМ. Никакво извинение, но явно, че новата група са трошачите. С периферното зрение виждам най-червендалестия старшина в стаята как си играе с токата на колан. Прибирам се на разсъмване в къщи. Къпя се продължително сякаш съм газил в асептична яма. Това беше моят последен конфликт с НМ.
• Градушка. Дойде и абитуренската ни вечер. Бяхме пет курса само момчета. Какъв бал без момичета. Приехме  с радост поканата на икономическия техникум. Те имаха същия проблем-класовете бяха само момичета. Обличам си любимите дрехи,вземам китката и хайде в икономическия техникум. Курсовете се събират поотделно по стаите, но бързо се омешахме. Хапваме по сандвич с бира и започват танците. Скапахме се до сутринта.Рещихме да ходим до парка на свободата И първата изненада-през ноща е паднала градушка. Улиците покрити с ледени топчета като череши, клони и листа. Те такова чудо повече в живота си не видях. Добираме се до парка и там алейте също покрити с топчета. В близост до стадиона откриваме 4-5 колички за продажба на сладолед а казанчетата наполовина пълни. С подръчни средства изяждаме сладоледа. Около обяд започваме да се разотиваме. Малко сме поокаляни, но доволни. Смятам, че не остана нецелувано момиче. Много дръзко поведение в ония години.