Здравейте!
Да се представя-пенсионер,женен от 44 години,с две деца и четири внучета-две момичета и две момченца на възраст от 6 месеца до 14 години.В книгата на Хорас Браун
“PS.Обичам те” прочетох следния ПП.:
“Един възрастен мъж на опашката пред мен носеше шапка със следния надпис: Ако знаехме, че внуците носят толкова радост, щяхме да започнем с тях”.Ей,богу ви казвам,така е.
Защо създавам този блог? Не знам, още повече ,че не съм на ти с компа пък едва ли някой се интерисува от мислите на един стар човек в това динамично време.Може би,с надежда, че близките,след време,ще надничат в него с любопитство.
Мисля си,че болшенството постове ще бъдат свързани с моите спомени.
април 23, 2007 в 9:07 pm
впечатлена съм от вас. това е първият бг пенсионерски блог, който ми попадна. ако има и други, бих се радвала да чуя за тях
април 23, 2007 в 11:49 pm
И аз съм впечатлен. Не мога да повярвам направо. При положение, че има толкова млади и компютърно неграмотни хора, които не знаят и не се интересуват от нищо, един пенсионерски блог е повече от интересна новина. Повече от чудесна новина. Искрено съм възхитен.
април 26, 2007 в 9:41 pm
Благодаря.
май 10, 2007 в 12:33 pm
И аз, и аз
Искам само наистина да науча повече за спомените. Моите баби и дядовци си отидоха твърде рано, а Вие можете да разказвате. Говорете, аз поне ще Ви слушам с удоволствие.
С уважение: Ина
май 20, 2007 в 6:48 pm
Айде и аз в клуба на впечатлените
Спомени или новини, като са поднесени добре, всичко е ок
Поздрави
юни 12, 2007 в 2:23 am
Все по-интересно става…
Успех!
юли 5, 2007 в 4:05 pm
Поздравления, току-що открих твоя блог и прочетох една голяма част от нещата написани тук. Страхотни и интересни спомени и позиции, продължавай в същия дух!
Поздрави
юли 19, 2007 в 1:30 pm
Не знам дали названието “пенсионерски блог” е правилно, но аз лично съм силно впечатлен. Само така!
август 1, 2007 в 1:07 pm
Благодаря за хубавите думи.
август 19, 2007 в 12:24 pm
Най-искрени поздрави и от мен! От известно време си блъскам главата над въпроса как е възможно толкова голяма част от връстниците ми, млади хора, да са така апатично настроени към всичко, и точно сега, в това интересно време, в което имаме привилегията да порастнем, да се развием и да живеем. Как може да не се интерсуват от нищо друго, освен малките си забавлениица. Изобщо не мога да си представя в какво ще се превърнат, когато годинките ги поуморят. Е, надявам се, че ако не постигнем друго, поне, когато станем на вашата възраст, да се държим достойно като Вас - жизнени, немрънкащи, с позиция и отворени към новостите. Поздрави още веднъж.
ноември 10, 2007 в 12:42 pm
Браво. Много ви се зарадвах!