Да уплътним нещата.

Стоейки на “караулката” , балкона на осмия етаж , наблюдавам масовата подмяна на дограмата. Това става на няколко етапа:

1.Поръчаната алуминиева или пласмасова дограма пристига със съответното превозно средство. Няколко бачкатора с лостове, тесли и сандъчета с инструменти влизат  в апартамента. Под загрижения поглед на стопанката,внимателно се свалят черчеветата, че недай боже да се счупи някое стъкло и да обоклукчи апартамента. Следва джаста-праста и останалата част на дограмата е свалена.

2.Бачкаторите и стопаните внимателно поставят черчеветата до или подпряни на боклучийските кофи. Отпадачният дървен материал , с произход вероятно от Коми ССР, се изхвърля на същото място.

3.Пристигат “чистачите”на ценни вторични суровини. Стъклата на черчеветата с размери 1.20х 1.20 м. се чупят с камък или крак , а горивото за студените зимни дни се товари на конски каруци или модифицирани детски колички. Начупените стъкла стоят с месеци ,чакайки камионите за едри отпадъци на “Волф” ,пардон на ” Екуест”,да ги приберат. Подобно е положението със старите мебелите.

Та питам се, след като  от “Нова Бразилия”, тия с вакуумирания пакет който отваряме с два пръста, плащат екотакса,дали пък тези за дограма и мебели плащат такава?

Бялото слънце на пустинята.

Днес, но през 1970 г. излиза на екрана филма на Владимир Мотил “Бялото слънце на пустинята”. Вероятно, един от първите руски филми в стил “western” станал хит за широката публика. Хит става и песента “Ваше Благородие, Госпожа Удача”. Да я чуем още веднаж:

http://www.youtube.com/watch?v=VkGc8i78AE8

Кавър на виц.

В началото на 60-те години в БИАТ, всяка събота вечер, имаше развлекателно музикално представление/ или както сега му казват “шоу”/Та, на това шоу се даваше възможност на млади певци и певици за първи път да покажат своите способности пред публика. Нещо като Music Idol но след първия кръг.Мисля си, че тук беше и първия дебют Лили Иванова пред широка публика. Водещи бяха Коста Цонев и Комитов / или Комитски и ако не се лъжа създател на театъра на сенките в България/ и ни занимаваха със скечове и вицове.Един от тези вицове, разказан от К.Ц. ми се е запечател в главата-вица за пожарникаря.Сега, чуя ли за пожарникар се сещам за Бат Бойко, още повече , че има титла д-р по пожарните науки.Ето и кавъра на вица: 

Зрелостен изпит по обща култура в факултета  “Противопожарна защита”. Б.Б тегли билетче № 25.Председателя на изпитната комисия натиска някакви копчета на магнетофонона “Днепър”и  Симфония №5 на Бетовен изпълва стаята. Б.Б навежда глава в дясно, присвива очи и пренебрежително казва:

-Знам те , Гьоте, знам те! “Малка нощна музика”! - и в ритъма на музиката припява: па-па-па-пам няколко пъти.

П.П След представлението посещавахме ресторанта на БИАТ в мазето. Сервираха пържени картофи със сирене и вино. На раздумка стояхме до 2-3 часа. Нямаше музика ,но компаниите бяха интересни.

Топлофикация и сатира.

Не, не е за Вальо Топлото.

В началото на 50-те години има концепция, всеки квартал /район/ на София да се отоплява със собствена топлоцентрала. ТЦ за центъра се изгражда на ул. Ст.Караджа, срещу унгарския ресторант, а комина, с височина на 8 етажна сграда,  дели мегдан с двора 6-то училище. Това чудо работи около 2 години, когато разбраха, че не му е там мястото. Коминът беше демонтиран а сградата реконструирана в  Държавен Сатиричен Театър, който тази година ще чества своята 50 годишнина. И да се изразя на bulenglish, уъркшоп на смеха и радоста. 

Екооптимистично.

Живея в панелка с 10 входа, нещо като част от китайската стена. Хубавото е, че пред всеки вход има оформени две градинки по 30 кв.м.,а отзад-градинка с площ около 120 кв.м. При нанасянето през 1970 г., семействата отбелязваха радостното събитие с безразборно засаждане на дръвчета и декоративни храсти, още повече, че общините щедро раздаваха посадъчен материал по време на ленинските съботници.Постепенно ентусиазма спадна, дърветава израстваха в причудливи форми, храстите и розите избуяваха а тръни и плевели изместваха тревата. Боклукът от препълнените кофи намираше покой от вятъра в храстите и трънаците а найлоновите торбички висяха като прани гащи по клоните.Появиха се металисти. Не остана метална оградка по градинките , изчезнаха  решетките пред входовете за изтъргване на калта, метала от пейките, детските катерушки и дори алуминиевите дръжки на асансьорните врати. И хората,може би, ги  чукна мисълта в главата , че те собвствениците на жилищата, че те всекидневно се сблъскват с тази мръсотия и занемареност   и започна бавен процес на възтановяване на околната среда. Без комитети, без призиви ,без организатори. Това продължава вече десетина години.

Миналата неделя, разхождам най-малкото внуче с количката около блока и се радваме на слънчавия ден. Хората са почистили щумата, прекопали цветните лехи, сухите клони на дърветата изрязани,розите подрязани, дърветата цъфнали а тук таме и цъфнали цветя.Радост за очите. Гледам, хората от съседните блокове също са почистили. На детската площатка, две млади майки, сложили ръкавици, събират отпадъци в торбички, докато децата им си играят на пързалката. Звучу екооптимистично,нали? Дай Боже! 

Global Warming

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              Днес вали дъжд и съм се заровил в Интернета. Попаднах на две интересни еко публикации. Първата - в блога на Георги Ангелов http://www.ikonomika.org/ с заглавие: “Глобалното затопляне-не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед” с препратка към филма на ВВС 4 “The great global warming swindle”, нещо като контра на филма на Ал Гор “Неудобната истина”. Към статията има много интересни и противоречиви мнения.

Другата открих в: http://www.kafene.net/analysis.html . На 4-та страница е публикацията ” “Еколампите” са пълна лудост”. Не ползвам такива, но аргументите “против”са убедителни.Явно, популистки истории.

Ирак.

Днес се навършват 4 години от започването на войната в Ирак. Официално тя приключва на  19.04.2003, а в действително продължава и сега. Годишнината от войната беше отбелязана от мощни демонстрации в САЩ и Европа с искане за оттегляне на американските войски от Ирак.Аз бях против започване на войната,но след като е свършен факт, не подкрепям отеглянето. Войната от 2003 г. отпуши и разпали религиозно-етническата нетърпимост между кюрди,шиити и сунити,потискана с терор от режима на Садам. Оттеглянето ще доведе до касапница между общностите с идеята за създаване на три самостоятелни държави. Това ще въвлече в конфликта всички съседни държави.Турция не би приела създаването на кюрдска държава защото Анадола става неконтролируема.Иран ще подкрепи създаването на шиитска ислямска държава в южен Ирак, което е неприемливо за Саудитска Арабия и Кувейт и ще подкрепят сунитите. Сирия ще поиска да се облажи от ситуацията и ще подкрепи тези от които имат интерес според хода на Накратко,непредсказуема ситуация с непредсказуеми последици за света.А, Ирак ме вълнува ,защото 5 г.живях и работих там по време на най-ожесточените битки с Иран.

Другата новина от Ирак е, че днес в 3.05 беше обесен бившият вице президент на Ирак, Таха Ясин Рамадан, известен като 10-ка каро от колодата на американските карти. Кюрд, зам.министър председател ,командващ гражданското опълчение, вице президент и човек от най-тесния кръг хора приближени на Садам.За неговата смърт споменавам, защото той познаваше най-добре икономиката на България. За първи път посещава България през август 1972 г.,няколко месеца след като Ирак национализира нефтодобива и е в международна изолация. Рамадан ни предлага да сключиме дългосрочна спогодба за доставки на нефт.Ние отказваме. Да отбележа, че тогава барел петрол струваше под 2 долара.За последен път, Рамадан посещава България през октомври 1982 г. и се подписва споразумение за преминаване на кредитни разплащания както на изпълняваните проекти по това време, така и на бъдещите търговски договори. От тук  започва големия дълг на Ирак към България. Лека му пръст.

Жmerica.

Случайно попаднах на сайт с биографична бележка за руската писателка Татяна Толстая-внучка на Алексей Толстой. Споменаваше се нейния син Артемий Лебедев http://www.artlebedev.ru/kovodstvo/ . Това е фирма за графичен и промишлен дизайн, семиотика и създаване на уеб страници.Има раздел “ководство” идващо, предполагам, от “ръководство”. Тук са поместени интересни статии за дизайнери. Но № 113, за Декларацията за Независимоста на Америка, ме впечетли.Жмеринка.

Здравейте!

Да се представя-пенсионер,женен от 44 години,с две деца и четири внучета-две момичета и две момченца на възраст от 6 месеца до 14 години.В книгата на Хорас Браун

“PS.Обичам те” прочетох следния ПП.:

“Един възрастен мъж на опашката пред мен носеше шапка със следния надпис: Ако знаехме, че внуците носят толкова радост, щяхме да започнем с тях”.Ей,богу ви казвам,така е.

Защо създавам този блог? Не знам, още повече ,че не съм на ти с компа пък едва ли някой се интерисува от мислите на един стар човек в това динамично време.Може би,с надежда, че близките,след време,ще надничат в него с любопитство. 

Мисля си,че болшенството постове ще бъдат свързани с моите спомени.