Да уплътним нещата.
март 31, 2007Стоейки на “караулката” , балкона на осмия етаж , наблюдавам масовата подмяна на дограмата. Това става на няколко етапа:
1.Поръчаната алуминиева или пласмасова дограма пристига със съответното превозно средство. Няколко бачкатора с лостове, тесли и сандъчета с инструменти влизат в апартамента. Под загрижения поглед на стопанката,внимателно се свалят черчеветата, че недай боже да се счупи някое стъкло и да обоклукчи апартамента. Следва джаста-праста и останалата част на дограмата е свалена.
2.Бачкаторите и стопаните внимателно поставят черчеветата до или подпряни на боклучийските кофи. Отпадачният дървен материал , с произход вероятно от Коми ССР, се изхвърля на същото място.
3.Пристигат “чистачите”на ценни вторични суровини. Стъклата на черчеветата с размери 1.20х 1.20 м. се чупят с камък или крак , а горивото за студените зимни дни се товари на конски каруци или модифицирани детски колички. Начупените стъкла стоят с месеци ,чакайки камионите за едри отпадъци на “Волф” ,пардон на ” Екуест”,да ги приберат. Подобно е положението със старите мебелите.
Та питам се, след като от “Нова Бразилия”, тия с вакуумирания пакет който отваряме с два пръста, плащат екотакса,дали пък тези за дограма и мебели плащат такава?